АЛЕКСАНДРИНА ДИМОВА, "Литературен вестник"

Постановката „Въпреки живота, всичко е любов” на режисьора Васил Дуев – Тайг най-лесно може да се определи като носталгична мръсна приказка, разказваща с най-красиви думи за горчивия живот на освободения и разкрепостен творец. Пиесата е саморефлексивна – изкуството говори за цената на изкуството, за сладката тръпка от самоизразяването и неподчинението, за спасението, което творбата на изкуството носи на своя създател. Но и за цената, която творецът плаща за нея.

Постановката е по автобиографичния роман на Виктор Пасков „Германия, мръсна приказка”. Действието се развива през 60-те години на миналия век. Западно мислещият и свободен по дух Виктор Пасков (Ахмет Исмаил) е принуден да емигрира в ГДР, след като родната действителност го отхвърля – дори у дома той е чуждият, различният, непримиримият. В България той има група приятели – свободолюбивите хипита, за които „любовта е всичко, от което се нуждаят”, но според обществените консервативни нагласи самите те са недостойни да получат любов или каквото и да е хуманно отношение.

Всички във „Въпреки живота, всичко е любов” са жертви на собствената си действителност и на обстоятелствата, в които съдбата им е отредила да живеят. Същата тази съдба, която ги е дарила с таланта да обичат страстно, да творят непринудено и да вярват до болка в утопичните си възгледи за свободата. Свободата от всички догми и очаквания за просперитета на социалистическата младеж. Свободата за постигане на световен и вътрешен мир, за създаване на собствената реалност.

Тези младежи, недоразумение на социалистическата природа на България, стават невинната изкупителна жертва на своето време. Най-сериозно обаче страда Виктор Пасков (Ахмет Исмаил). Утопичните му представи за освободеността и чистото изкуство в родината на Рилке се сриват още в първите минути от престоя на младежа в Берлин. Изкуството тук се оказва подвластно на парите и клишетата, то е единствено начин  за съществуване – забележете, не за живот! – далеч от родната действителност. Артистите, при които Виктор се озовава в Гестехаус, са изгнилият плод на Народна република България, изнесен в търсене на по-елитен пазар за купуването му.

Тези хора на изкуството са покварени и попарени от бюрократщината и мизерията. Но все пак в произведенията по-добре е да съществуваш в ГДР, отколкото в НРБ… В Германия Пасков юниор преминава през 9-те кръга на социалистическата действителност, сблъсква се с най-тежките изпитания за невръстната си душа и слабото си тяло. Виктор е твърдо решен да се откаже от всички възможности за добро образование, бляскава кариера в Музикалния театър и привидно висок стандарт на живот. И то само за да бъде отново свободен – с приятелите си хипари, с музиката и литературата, при разврата и непознаващото граници изкуство.

Той принадлежи към нереализиралата се в общоприетите и клиширани коловози прогресивна младеж. Той и приятелите му са неприятното недоразумение на светлите възгледи на партията. Действителността иска да ги заличи, но и те не искат да имат нищо общо с тази действителност. Те са създадени да творят, да бъдат любов и да създават любов – под формата на изкуство, което никой не може да асимилира. Затова стават изкупителни жертви на своите творби и на средствата за творене. Оцелява единствено Виктор, пред когото седи изборът – да остане ли в Германия при лошите музиканти с високо его и нисък, несъществуващ творчески усет и пияните човеци на изкуствотията. Или да се върне при своите мили приятели в родината, в която винаги ще бъде ничий, само сам свой…

Пиесата „Въпреки живота, всичко е любов” е синкретична – комично-ироничното се съчетава майсторски с погнусата от обстоятелствата и действията на героите, с драматизма и безизходицата, в която се намира Виктор, и с трагичността на съдбата на персонажите.

Интересен е похватът на разполагане на публиката върху сцената, в дъното й. Така теренът, на който играят актьорите, започва на около един метър от зрителите на първи ред и продължава из целия партерен етаж на залата. Най-любопитният атрибут от сценографията обаче е 20-30-метрова плоскост, монтирана от началото на сцената до средата на залата. Тази плоскост всъщност е ключова за развитието на сюжета и внушенията, които пиесата поражда. В края на плоскостта е обособена малка сцена, на която се изнася кулминационният концерт, който преобръща действието на цялата пиеса.

Плоскостта се използва и при работата със сенки – запазената марка на Тайг (съдейки и по пиесата му „Комедия на корупцията” в ТБА). Тя дава нужната отдалеченост, за да се създаде перспективата за майсторската игра със сенки. Те се използват за моменти, илюстриращи по-интимни ситуации. Например сцената на сексуално проникване, описана от Пасков в „Германия, мръсна приказка” като „гмурване”, тук е много точно пресъздадена благодарение на перспективата и сенките. За да се създадат сенките, се използва бяло платно. То е многофункционален атрибут, тъй като служи и за илюстриране на задушаващата обстановка в най-тежките за героя моменти. Може функцията му най-лесно да се обобщи така: когато платното липсва, Виктор е свободен. Цялата пиеса е създадена с доста беден реквизит, който обаче по никакъв начин не обезценява внушенията от постановката.

Друга запазена марка на Дуев е музиката. Отново позовавайки се и на „Комедия на корупцията”, зрителят може да заключи, че песента е средство за извеждане на ключовите мотиви от пиесата. Песента на Вик с рефрен „Въпреки живота, всичко е любов” доказва, че решението му вече е взето. А какво е то – разберете, като гледате пиесата.

Най-силният коз на Тайг определено са актьорите. Големият актьорски състав изисква и отлична координация, която, естествено, е на ниво. Няма как да се пропусне и добрата им говорна техника и отличната физическа подготовка. В тричасова постановка трудно се избягват непредвидените обстоятелства, но актьорите демонстрират добро самообладание и възможности за неочаквана импровизация.

Въздействието от постановката може синтезирано да се обобщи с цитата от Тодор Колев: „Има ли мисъл, има ли чувство – само тогава става изкуство!”. А актьорите от „Суматоха” и целият творчески екип демонстрират своята отдаденост и дълбока връзка с романа на Пасков, вършат работата си с много мисъл и с още повече чувство.

---

„Въпреки живота, всичко е любов“, режисьор Васил Дуев – Тайг, сценографи Даниела Николчова и Наталия Андреева, хореограф Филип Миланов, музика Христо Намлиев. Авторска продукция между сдружение „Суматоха“ (актьорите от класа на проф. д-р Ивайло Христов, випуск 2021) и ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.а на проф. д-р Ивайло Христов, випуск 2021) и ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си