„Трябва да се отървем обаче от традиционната си склонност към зависти и дребнавости, без, от друга страна, да изпадаме в кралимарковщини.“

„Там, където няма мярка, ще има теглилка.“ 

„Но ако имаше първа и втора награда, бих приел втората, защото както казва поучително Рицарят на печалния образ на своя верен оръженосец, „по-важна е втората награда, защото първата се дава по други причини!”

„Както Църквата, и Поезията трябва да бъде отделена от Държавата, а поетите да си останат граждани. Граждани, необезпокоявани от други граждани.“

„Защо съм роден да общувам, когато с това се привършвам: при всяко ръкуване зная, че няма безръки палачи.“

„Слава богу, че поне игрите на децата не порастват.“

„Каквото и да се говори, все пак разчитаме на чудо. Нощем немият сънува как светът го слуша.“

„Една от най-известните вражди е между слънцето и бивола, по-точно брезият. И тя е заради различия в петната им. Но това е повече идилия, дори когато локвата е изход.“

„Сложи главата си в торбата и даже забрави за пътя.“

„Така раздвижен е човекът, че ми се иска да се върна в утробата преди, където детето рита без ритници.“

„Ако удари по костта ми с последна злоба ятаганът, тя пуква като първа пушка и мигом й отеква бунтът.“

„О, просветлението идва, когато всичко си отива: изгряващият лъч за мрака е вече първият бял косъм!“

„Детето вярва, че лети в небето чрез хвърчило. То няма предни зъби, за да има задни мисли.“

„Смъртта не идва от кинжала, а както мисълта ни каже. Угасна ли, ще бъда просто изпуснал с поглед метеора.“

„Аз съм свободен в тишината. Съвсем спокойно преди време свалих веригите, които дрънкаха с устата мои.“

„Има разминаване във времето и, разбира се, в разбирането. Аз не броя колко са лъчите на звездата, виждам само светлина.“

---

„Рядка книга

Книгата, която никога не ви показвам, докато говоря винаги за нея, е такава рядка книга, че се среща само в планината, на която я изгубих, и ще трябва да отида някой ден да я намеря. Няма как да ми убегне от очите, колкото и да е рядка книга. Засега да си поема дъх, защото там дори самият въздух разреден е...“ - из "Избрани стихотворения в проза"

---

„Муза

Сияеща с прическата на птицата, наречена с така добре звучаща дума Лира, си далеч от късокраката лъжа, която никога не стигна до слуха ти, с който слушам дългата ръка на истината как опипва струните далечни на съзвездието Лира.“ - из "Избрани стихотворения в проза"

НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ - поет и един от значимите преводачи на поезия на български език, роден на 25 ноември 1936 г. Той е един от най-превежданите български поети, считан е за учител на съвременните млади поети. Превежда от английски, френски, сръбски и други езици. Сред преведените от него поети и писатели се Душан Матич, Миодраг Павлович, Иван Лалич, Йован Христич, Бранко Милкович, Ив Бонфоа, Анри Мишо, Гийвик, Генадий Айги, Мишел Деги, Бернар Ноел, Жак Реда, Клод Мишел Кюни, Клод Естебан, Андре Валтер, Кенет Уайт, Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е. Е. Къмингс, Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Адам Загаевски и др.

Умира на 9 октомври 2007 г.