„Любов – това е плуване, трябва да се гмурнеш с главата надолу и въобще да не излизаш от водата. Ако ще се скиташ по брега с вода до коленете, ще измръзнеш и ще изпитваш гняв.“

„Най-висшето изкуство е да се усмихнеш след житейските бури и загуби.“

„Колко абсурден е целият ни живот. Той ни изкривява още от люлката и вместо истински хора прави изроди.“

„Животът… Не мога да разбера негова цел и Христос също не открил целта на живата. Той сочи как да живеем, но към какво да се стремим, никому не е известно.“

„Защо е животът? Защо живеем?“

„Христос за мен е съвършен. Но аз не вярвам в него, както другите. Те вярват от страх, какво ще се случи след смъртта.  А аз го възприемам чист и свят човек, надарен със светъл ум и благородна душа, като образец за любов към ближния. “

„Какво можете да ми кажете за този ужасен свят на еснафщината, която граничи с идиотия?“

„Животът е чаровен и меланхоличен измамник.“

„Времето дори камъка троши.“

---

„Аз съм сам... С огледалото счупено...“

---

„Не съм ни крава,

ни магаре, нито кон,

та от оборите

да ме измъкват!“

---

„Аз не жаля, не зова, не плача,

всичко отминава като цвят.

В тлението златно ще прекрача

и нататък няма да съм млад.

Няма в досегашния си ритъм

хладното сърце да заиграй,

под басмата брезова да скитам

няма да ме тегли моя край.

Скитнически дух, ти все по-рядко

ще разпалваш моите уста.

О, предишна свежест, мое кратко

буйство на очите и кръвта!

С много от желанията скаран,

мигар те сънувах, мой живот?

Сякаш съм препускал в ранна заран

с розов кон под грейналия свод.

Всичко, всичко в тоя свят е тленно,

медни листи падат с тих звънтеж…

Но бъди навек благослонено,

дето ще разцъфнеш и умреш.“

СЕРГЕЙ ЕСЕНИН – руски поет, роден на 3 септември 1895 г. Литературната му кариера е подпомогната от поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено "Трудовая артель художников слова". Има няколко брака – с Анна Изрядовна, Зинаида Райх, американката  Айседора Дънкан и София Толстая (внучка на Лев Толстой). Смятя се, че най-добрите му стихотворения са писани в алкохолно опиянение. На 28 декември 1925 г. е намерен обесен. Има основания да се счита, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция. Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията му са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966 г. Преждевременната му смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното му поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.