„Любов – това е плуване, трябва да се гмурнеш с главата надолу и въобще да не излизаш от водата. Ако ще се скиташ по брега с вода до коленете, ще измръзнеш и ще изпитваш гняв.“
„Най-висшето изкуство е да се усмихнеш след житейските бури и загуби.“
„Колко абсурден е целият ни живот. Той ни изкривява още от люлката и вместо истински хора прави изроди.“
„Животът… Не мога да разбера негова цел и Христос също не открил целта на живата. Той сочи как да живеем, но към какво да се стремим, никому не е известно.“
„Защо е животът? Защо живеем?“
„Христос за мен е съвършен. Но аз не вярвам в него, както другите. Те вярват от страх, какво ще се случи след смъртта. А аз го възприемам чист и свят човек, надарен със светъл ум и благородна душа, като образец за любов към ближния. “
„Какво можете да ми кажете за този ужасен свят на еснафщината, която граничи с идиотия?“
„Животът е чаровен и меланхоличен измамник.“
„Времето дори камъка троши.“
---
„Аз съм сам... С огледалото счупено...“
---
„Не съм ни крава,
ни магаре, нито кон,
та от оборите
да ме измъкват!“
---
„Аз не жаля, не зова, не плача,
всичко отминава като цвят.
В тлението златно ще прекрача
и нататък няма да съм млад.
Няма в досегашния си ритъм
хладното сърце да заиграй,
под басмата брезова да скитам
няма да ме тегли моя край.
Скитнически дух, ти все по-рядко
ще разпалваш моите уста.
О, предишна свежест, мое кратко
буйство на очите и кръвта!
С много от желанията скаран,
мигар те сънувах, мой живот?
Сякаш съм препускал в ранна заран
с розов кон под грейналия свод.
Всичко, всичко в тоя свят е тленно,
медни листи падат с тих звънтеж…
Но бъди навек благослонено,
дето ще разцъфнеш и умреш.“
СЕРГЕЙ ЕСЕНИН – руски поет, роден на 3 септември 1895 г. Литературната му кариера е подпомогната от поетите Александър Блок, Сергей Городецки, Николай Клюев и Андрей Бели. През 1918 г. основава собствено издателство, наречено "Трудовая артель художников слова". Има няколко брака – с Анна Изрядовна, Зинаида Райх, американката Айседора Дънкан и София Толстая (внучка на Лев Толстой). Смятя се, че най-добрите му стихотворения са писани в алкохолно опиянение. На 28 декември 1925 г. е намерен обесен. Има основания да се счита, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция. Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията му са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966 г. Преждевременната му смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното му поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература.
