Барабан

Хайде днес без салюти, без бронирана техника, без километри георгиевски лентички да си спомни за тези, които загинаха. Поровете се в семейните си албуми и покажете снимките на вашите роднини, които не са се върнали. Ако нямате снимки, назовете имена, годините, в които са живели. Каквото помните.
Хайде да си направим парад - не бравурен, а такъв, какъвто трябва да бъде на този ден. 

Във всеки един от нас съществува страх, че всичко, което сме направили, няма никакво значение. Криминалните сериали са много добри в това да ни помагат да избягаме от тази мисъл.

Повече от правилно е ПЕН да отдаде почит на жертвите и да осъди техните убийства без гнусно увъртане...

Важни в нашите очи са правата на творците. Без своите морални и материални права творците ще бъдат лишени от възможността за препитание и от свободата да продължават да създават, а също така ще загубят контрол върху използването на своите произведения...

През 19 в. фрeнският историк Ернст Ренан малко надменно разграничава историческите народи от етнографските. Вторите съществуват не по своя воля, а защото са били открити от някакъв пътешественик, завоевател, мисионер. Те не са се преборили за място под слънцето, а са признати по волята на Великите сили. Днес това определение предполага актуализация: на мястото на етнографа се е настанил туристът.

„Авторитарната турска армия, която в продължение на десетилетия властваше в страната, бе заменена от едно авторитарно ислямистко правителство.

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.