В  отворено писмо до Емил Кошлуков - генералния директор на БНТ, София Владимирова  - председател на СЕМ, и Вежди Рашидов -председател на Комисията по култура в Народното събрание, Съюзът на българските филмови дейци изрази опасенията си от политиката на БНТ по отношение на производството на български филми

„Обществената медия има законов ангажимент да изразходва не по-малко от десет процента от годишната си държавна субсидия за българско телевизионно творчество. В чл. 71 от Закона за радио и телевизия (ЗРТ)  изрично е регламентирано участието на обществената телевизия в подпомагане създаването на телевизионни филмови произведения“, отбелязват авторите на писмото писмото.

Те припомнят приноса на БНТ като обществена медия за израстването на българското филмопроизводство от 1998 до 2017 г., когато редовните сесии за подпомагане на български филми с бюджет от телевизията са дали възможност да се появят на екран творби като „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Възвишение“, „Ага“ и други.

„Преустановяването на тази политика е безотговорно и недалновидно и ще доведе до отстъпление от културната мисия на обществената телевизия“, категорични са от СБФД и припомнят, че в края на миналата година Кошлуков е заявил категорично, че „пари за кино няма“.

 „В контекста на готвените промени в Закона за радио и телевизия това поставя под въпрос волята и компетентността на сегашното ръководство на БНТ да представлява и защитава интересите на българското кино.

СБФД настоява Българската национална телевизия да изпълнява законовите си ангажименти в областта на филмопроизводството, а именно:

1. Да бъде възстановено регулярното провеждане на годишните конкурсни сесии;

2. Да бъдат публикувани официално: размера на бюджетната субсидия за филмопроизводство, регламентиран в чл. 71 т. 3 от ЗРТ, за 2018-2020 г., както и ефективното ѝ изпълнение за всяка от последните две години;

3. Да оповести справка за финансирането на филмовите проекти по чл. 71 т. 3 от ЗРТ за периода 2018-2020 г. – за всеки проект отделно, в абсолютни стойности;

4. Да оповести концепция за изпълнението на чл. 71 т. 3 от Закона за радио и телевизия в рамките на бюджетната прогноза 2020-2022 г.“

 

Авторите на писмото напомнят, че без професионални мотиви и аргументация беше уволнен главният продуцент на продуцентски център „Телевизионно филмопроизводство – студия „Екран“, режисьорката Боряна Пунчева. За тях това демонстрира липсата на приемственост в политиката на БНТ за подпомагане създаването на българско кино.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.