ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

Ема Уотсън прави първите си стъпки във филмовата индустрия, когато е едва на 9 години. Тогава е избрана за ролята на Хърмаяни Грейнджър в екранизацията на книгите "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг.

Образът й на интелигентната и смела магьосница се харесва на публиката и я изстрелва под светлината на прожекторите. Днес обаче тя говори открито за предизвикателството на това да израснеш пред очите на целия свят. Подчертава, че психичното здраве е жизненоважно в справянето с напрежението, което славата носи.

След края на поредицата "Хари Потър" Уотсън показва гъвкавостта си като актриса и с роли във филми като "Предимствата да бъдеш аутсайдер", "Кръгът" и "Красавицата и звяра".

С годините започва да използва таланта и отдадеността си, за да защитава редица социално значими каузи като равенството между половете, правата на ЛГБТИ хората, на бежанците и т.н.

Въпреки че в миналото играе ролята на един от основните персонажи в "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг, днес Уотсън е в конфликт с авторката заради различните позиции, които двете имат относно правата на транс хората по света.

"Транс хората са такива, каквито казват, че са. Заслужават да живеят, без постоянно да бъдат подлагани под съмнение или да им се говори, че не са тези, за които се представят", казва Уотсън.

В допълнение тя е и един от водещите гласове в борбата за равенство между половете. През 2014 г. става посланик на добра воля на "ООН жени" - организацията на ООН, посветена на равенството между половете и овластяването на жените.

Речите й хвърлят светлина върху важни казуси като неравенството в заплащането, сексуалния тормоз и достъпа до образование за момичета по света.

"Феминизмът означава да дадеш избор на жените. Не е тояга, с която да биеш другите жени. Става дума за свобода и равенство", казва Уотсън в интервю за Би Би Си.

Въпреки натоварения си график, Уотсън успява да отделя време и за своите хобита. Обича да чете и често говори с любов за литературата. Понякога препоръчва книги на своите фенове в социалните мрежи.

"Искам да съм жена от Ренесанса. Искам да рисувам и да пиша. Преди всичко искам да продължа да играя. Просто искам да правя всичко", казва Уотсън за себе си в интервю през 2015 г.

Тя е и твърд защитник на околната среда. Подкрепя множество инициативи, които са свързани с етичната мода.

През последните години Уотсън остави актьорската игра на заден план. Фокусира се върху активизма и личните си начинания, за да създаде положителна промяна в света.

С думите и действията си позиционира себе си както като една от най-запомнящите се актриси, така и като една от най-важните активистки в борбата за социална справедливост.

От емблематичната си роля на Хърмаяни Грейнджър до неуморното си застъпничество за социална справедливост, Уотсън използва платформата си за добро, оставяйки незаличима следа в света.

 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...