Френската актриса Натали Бай, носителка на четири награди „Сезар“, е починала в Париж, съобщиха световните агенции, като цитират нейни близки.

Издъхнала е „в петък вечерта в дома си в Париж", се казва в изявлението на членовете на семейството, сред които е и дъщеря й Лора Смет. Тя е плод на връзката на актрисата с рокаджията Джони Холидей.

НАТАЛИ БАЙ е една от най-уважаваните фигури във френското кино, известна със своята естествена игра и силно екранно присъствие. Родена на 6 юли 1948 г. в Менвил (Франция), тя първоначално се насочва към балета, но по-късно избира актьорската професия и учи в престижния Консерватория за драматично изкуство в Париж.

Кариерата й започва през 70-те години, като бързо привлича вниманието с участия във филми на режисьори като Франсоа Трюфо и Жан-Люк Годар. Пробивът й идва с ролята във филма „Американска нощ“ (1973), а през следващите десетилетия се утвърждава като една от водещите актриси на своето поколение.

Сред най-значимите й филми са „Sauve qui peut (la vie)“, „Une étrange affaire“ (за който печели наградата Сезар за най-добра актриса), както и „Le Petit Lieutenant“ (2005), който й носи втора награда „Сезар“. Работи с редица изтъкнати режисьори и се отличава с умението си да пресъздава сложни, психологически нюансирани образи.

Освен в киното, Натали Бай има успешна кариера и в театъра и телевизията. 

С над пет десетилетия на сцена и екран, Натали Бай остава символ на френското кино – актриса с дълбочина, стил и трайно влияние върху европейската култура.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...