Режисьорът  Жан-Люк Годар, който почина през септември миналата година, беше почетен посмъртно на кинофестивала в Кан с прожекцията на документален филм за него и последния му проект, съобщи АФП.

 "Залата е пълна. Това означава, че вторият живот или хилядният живот на Жан-Люк Годар започва сега с филмите, които остават", отбеляза директорът на фестивала Тиери Фремо пред публиката, сред която бяха режисьорите Джим Джармуш, Ван Бин (в основната конкурсна програма тази година с документалния си филм "Младост") и актрисата Салма Хайек.

В "Годар за Годар" Флоранс Платарет се връща - без никакъв глас зад кадър, към живота на режисьора от Новата вълна, който умира на 91-годишна възраст, прибягвайки до асистирано самоубийство, разрешено в Швейцария. Тя ни дава възможност, включително и с непоказвани кадри, да видим как той работи по първия си пълнометражен филм - новаторския "До последен  дъх". Връща ни и на "Кроазет" през май 1968 г., докато Франция е в разгара на социални вълнения и  Годар повежда протест на режисьори, който в крайна сметка прекратява преждевременно филмовия фестивал.

Друг от паметните моменти на режисьора в Кан, където той печели Наградата на журито през 2014 г. и специална "Златна палма" през 2018 г., е през 1985 г., когато идва да представи игралния си филм "Детектив". Тогава хвърлят в лицето му сметанова торта. 

След "Годар за Годар" беше прожектиран късометражният филм за последната творба на Жан-Люк Годар под заглавие "Анонс за филм, който няма да се появи - "Странни войни". В него са свързани образи и реплики, взети от кадри от подготвяния филм. Той трябваше да е адаптация на романа на белгийския писател Шарл Плисие "Фалшиви паспорти ", носител на наградата "Гонкур" от 1937 г. Той проследява различни герои в периода между Октомврийската революция в Русия през 1917 г. и 30-те години на 20-и век.

 

Източник:Христина Терзиева, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...