Жан-Люк Годар - емблематична фигура за филмовото движение "Нова вълна" (Nouvelle Vague), е починал, съобщиха световните медии. 

91-годишният режисьор беше известен със своя на привидно импровизиран стил на снимане, както и с непоколебимия си радикализъм. Той оставя своя отпечатък с поредица от политизирани филми през 60-те години. В по-близките години се наблюдаваше възраждане на кариерата му с филми като "Филм социализъм" (Film Socialisme) и "Сбогом на езика" (Goodbye to Language), в които експериментира с цифровите технологии.

ЖАК-ЛЮК ГОДАР е роден в Париж на 3 декември 1930 година. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Снима първия си филм през 1954 г. след пътувания с баща си из Северна и Южна Америка. След 1954 г. участва по различни начини в създаването на повечето от филмите на френския режисьор и продуцент Франсоа Трюфо.

Автор е на филми като "Алфавил", "Мъжки род - женски род/Masculin, féminin", "Жената си е жена" и др. Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в "Газет дю синема" и "Кайе дю синема".

През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима филма "До последен дъх", който се превръща в емблематичен за "Новата вълна". Друг негов филм, "Малкият войник" (1960 г.), е забранен за три години от френската цензура защото разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови кинотворби - "Жената си е жена" (1961), "Да живееш живота си" (1962), Made in USA (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада.

Неговият филм от 2001 г. "Възхвала на любовта" (In Praise of Love) отбеляза завръщането му в по-късните години от творческата му дейност, като беше избран в програмата на филмовия фестивал в Кан, а излизането на "Филм социализъм" (Film Socialisme) през 2010 г. се случи точно преди да му бъде присъден почетен "Оскар" през 2010 г.

"Сбогом на езика" (Goodbye to Language) от 2014 г. му донесе голямата награда за кинематография и наградата на журито в Кан, а "Книга с образи" (Image Book), който беше в селекцията на филмовия фестивал в Кан през 2018 г., получи еднократната награда "Специална Златна палма".

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…