Жан-Люк Годар - емблематична фигура за филмовото движение "Нова вълна" (Nouvelle Vague), е починал, съобщиха световните медии. 

91-годишният режисьор беше известен със своя на привидно импровизиран стил на снимане, както и с непоколебимия си радикализъм. Той оставя своя отпечатък с поредица от политизирани филми през 60-те години. В по-близките години се наблюдаваше възраждане на кариерата му с филми като "Филм социализъм" (Film Socialisme) и "Сбогом на езика" (Goodbye to Language), в които експериментира с цифровите технологии.

ЖАК-ЛЮК ГОДАР е роден в Париж на 3 декември 1930 година. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Снима първия си филм през 1954 г. след пътувания с баща си из Северна и Южна Америка. След 1954 г. участва по различни начини в създаването на повечето от филмите на френския режисьор и продуцент Франсоа Трюфо.

Автор е на филми като "Алфавил", "Мъжки род - женски род/Masculin, féminin", "Жената си е жена" и др. Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в "Газет дю синема" и "Кайе дю синема".

През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима филма "До последен дъх", който се превръща в емблематичен за "Новата вълна". Друг негов филм, "Малкият войник" (1960 г.), е забранен за три години от френската цензура защото разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

През 1961 г. се жени за актрисата Анна Карина, която участва в много негови кинотворби - "Жената си е жена" (1961), "Да живееш живота си" (1962), Made in USA (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада.

Неговият филм от 2001 г. "Възхвала на любовта" (In Praise of Love) отбеляза завръщането му в по-късните години от творческата му дейност, като беше избран в програмата на филмовия фестивал в Кан, а излизането на "Филм социализъм" (Film Socialisme) през 2010 г. се случи точно преди да му бъде присъден почетен "Оскар" през 2010 г.

"Сбогом на езика" (Goodbye to Language) от 2014 г. му донесе голямата награда за кинематография и наградата на журито в Кан, а "Книга с образи" (Image Book), който беше в селекцията на филмовия фестивал в Кан през 2018 г., получи еднократната награда "Специална Златна палма".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Актьорите се вземат прекалено на сериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен . Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили