Режисьорът Жан-Люк Годар, който почина във вторник в Швейцария на 91-годишна възраст, е прибегнал към асистирано самоубийство, предаде Франс прес, като цитира съветник на семейството.
Годар е потърсил помощ в Швейцария за доброволно прекратяване на живота заради "множество инвалидизиращи патологии" според медицинската документация, обясни Патрик Жанре, потвърждавайки информацията, публикувана от вестник "Либерасион".
В Швейцария, където в последните години живееше Годар, има различни форми на асистирана смърт, сред които са пасивна евтаназия и самоубийство. Най-известната обаче си остава асистираното самоубийство - практика, която не е специално регулирана, но е разрешена при определени условия.
Всеки, който "воден от егоистични подбуди" подпомага самоубийство – например като доставя смъртоносно вещество – се наказва с лишаване от свобода до пет години или с имуществена санкция.
Все пак има организации, предоставящи възможност за асистирано самоубийство в рамките на установените изисквания, но при условие, че не могат да има бъдат приписани "никакви егоистични мотиви", отбелязва Франс прес.
Възможността за асистираното самоубийство е предвидена в кодекси на медицинската етика и се подкрепя от организации, главно "Exit", които съдействаха на близо 1400 души през 2021 г. да сложат край на живота си.
Асистираните самоубийства се увеличават в последно време в Швейцария - от 187 случая годишно през 2003 г. до 965 през 2015 г., сочат данни на Федералната статистическа служба. След лек спад през 2016 г., те отново започват да се увеличават.
Съпругата на Годар Ан-Мари съобщи, че не се планира официална погребална церемония на твореца, който през 60-те години преобърна завинаги границите и начина на разказване в седмото изкуство. Той е известен като „лошото дете“ на френската "Нова вълна".
Сред най-известните филми на Жан-Люк Годар са "До последен дъх", "Жената си е жена", "Презрението". В тях французинът отхвърля традиционната естетика, съществувала до този момент в киното. Филмите му засягат множество философски теми. Работил е с най-големите имена на френското кино.
Творецът остави повече от сто филма, създадени в рамките на кариерата си, продължила почти шест десетилетия.
