Помпозното и претенциозно писане, което се преподава в основните училища и се изисква от децата, нанася големи вреди на творческото им писане. Това предупредиха едни от най-добрите съвременни британски детски писатели – на „ти” с доброто писане. Сред тях са двама носители на медала „Карнеги” – една от най-престижните литературни награди във Великобритания, връчвана от 1936 г., съобщи „Гардиън”.

Тим Боулър, Таня Ландман, Софи Бенет, Мери Хофман, Лидия Сайсън и Катрин Лангриш и още 29 автори са подготвили нота до образователното министерство, че спусканите от него учебни програми в областта на езика постигат доста неприятни ефекти върху творческото писане на учениците.

Децата се обучават да не да ползват прости думи като „добър”, „лош”, „голям”, а да търсят „по-интересни” като „прекрасен”, „ужасен”, „гигантски”, дават пример писателите. Ясното писане се санкционира за сметка на натруфеното, насърчава се трупането на епитети, метафори и сравнения. Думата „голям” е забранена в класната стая, казват авторите и дават пример с невъобразими сложни изречения, пълни с ненужни помпозни думи.

„Рискуваме да произведем поколение, което не умее да се изразява просто и ясно, но за сметка на това е способно да натруфи обикновено изречение  до неузнаваемост”, предупреждават творците.


„Един наш колибар няма да види в картините на Майстора нищо - само пъстри петна, шарении, няма да отгатне даже образа на жената.“

Владимир Василев, български литературен критик, роден на 4 ноември преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.