Помпозното и претенциозно писане, което се преподава в основните училища и се изисква от децата, нанася големи вреди на творческото им писане. Това предупредиха едни от най-добрите съвременни британски детски писатели – на „ти” с доброто писане. Сред тях са двама носители на медала „Карнеги” – една от най-престижните литературни награди във Великобритания, връчвана от 1936 г., съобщи „Гардиън”.

Тим Боулър, Таня Ландман, Софи Бенет, Мери Хофман, Лидия Сайсън и Катрин Лангриш и още 29 автори са подготвили нота до образователното министерство, че спусканите от него учебни програми в областта на езика постигат доста неприятни ефекти върху творческото писане на учениците.

Децата се обучават да не да ползват прости думи като „добър”, „лош”, „голям”, а да търсят „по-интересни” като „прекрасен”, „ужасен”, „гигантски”, дават пример писателите. Ясното писане се санкционира за сметка на натруфеното, насърчава се трупането на епитети, метафори и сравнения. Думата „голям” е забранена в класната стая, казват авторите и дават пример с невъобразими сложни изречения, пълни с ненужни помпозни думи.

„Рискуваме да произведем поколение, което не умее да се изразява просто и ясно, но за сметка на това е способно да натруфи обикновено изречение  до неузнаваемост”, предупреждават творците.


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).