SKIF

И външното оценяване ще отиде в кофата за боклук. Министерството на образованието и науката (МОН) незнайно защо реши да го редуцира в IV и VII клас – ще остане само по български език и математика, а други пет предмета отиват „на кино”. На министерството явно не му трябва информация как се подготвят децата по история, биология, география – образованието все повече се концентрира върху българския и математиката, останалото не било важно.

Всъщност външното оценяване отдавна изгуби смисъла си – много скоро след въвеждането му. То беше трудно прокарано, с натиск на неправителствени организации, като идеята беше да се следи нивото на преподаване и учене и резултатите да служат за коректив на образователната полиитика. Изпитите трябваше да се правят неочаквано за учениците, без предварителна подготовка, за да уловят моментното състояние на подготовката им, а не да са балообразуващи.

Това се изроди много бързо, съвсем скоро след въвеждането на стандартните тестове. В момента ситуацията е трагична – предварително се знаят датите на изпитването и целенасочено се прави предварителна подготовка – зубри се, решават се маса задачи, вземат се дори частни уроци, за да се постигне добро представяне. Двигатели на това са самите учители, за да не излезе, че не преподават добре материала и да не получат допълнително пари от директорите. Затова днешното външно оценяване показва  силно изкривена картина. И тъй като резултатите му пак са лоши, представете си какво щеше да бъде, ако министерството провеждаше изненадващо и обективно изпитите...

Стигна се дотам, че много учители превърнаха външното оценяване в основен фактор за оформяне на учениците и оценката, изкарана на него, се оказва определяща при оформянето на годишния успех. Идеален повод да се ходи на частни уроци, нали? Частните уроци – този вреден апендикс на средното ни образование, вече слязоха и в IV клас, благодарение на тъпата политика на МОН.

Сега обезсмислянето му ще е още по-голямо – с подценяването на природните и останалите хуманитарни науки учениците още от съвсем малки ще знаят, че е важно да докарат успех по български и математика. Останалото ще е неважно, както от години са неважни изкуствата в училище. Квадратните глави в МОН така и не разбраха, че изкуството е това, което формира култура и интелигентност, и че то е едно от мощните оръжия срещу агресията и простащината. 

Концентрацията върху българския и математиката няма да направи младежите по-грамотни. Единствено ще налее още вода в мелницата на частните уроци. Така се получава абсурдът, че този гигантски сив бизнес – сигурно един от най-проспериращите у нас, ще набъбне още. И няма власт, която да го изкара на светло, да му събере данъците и да върне образованието обратно в държавния коловоз, който гълта данъците ни без никаква полза. 

Очевидно е, че цялата „реформа” в образованието е от полза единствено на даващите частни уроци, а още по-вероятно изглежда ръководните фактори в министерството да са деен участник в сивата икономика. Иначе няма никаква логика на случващото се там.

 

Коментари  

0 #1 Чичо 24-07-2016 21:48
За езиковите гимназии винаги е имало изпити по български и математика. Не разбирам кое е новото???
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.