„Пак Вазов е, на чиято лира откънтя великото време. Макар отдалеч, той следва всичките устреми и изпитания, те го ентусиазират или раняват и всеки ден ражда една песен. Верен на себе си да бъде летописец и страж на своя народ, - той знае да даде на неговите пориви и болки поетически ритъм и да ги възведе на един жив исторически фон. Прочетете “Под гръмът на победите”, “Песни за Македония”, “Нови екове”, “Не ще загине” - в хрониката на всичко, което стана, в патоса им ще преживеете втори път българската съдба. Тяхната мярка е по-голяма от мярката на поезията: историята - апотеозирана или протестираща.“

„Може да се каже, че войната създаде Йордан Йовкова като белетрист. Отведнъж тя го откъсна от сантименталния символизъм на първите му работи в “Звено”, отклони го от погрешния път и го проведе през един богат жизнен опит, който го отрезви. Тя му показа цената на наблюдението, отключи репродуктивната му способност, устрои го на сигурен ъгъл на отношение към живота и му даде мироглед: идеалистическия реализъм.“

„Елин Пелин не дири живота в преображенията му в изключителни плоскости, а в малките радости и скърби на ежедневието и в мъдростта, на която самата природа и прост живот учат. Има нещо много меко в неговия натюрел...“

„Животът не се наблюдава вече от обсерваториите или изучава от житиетата, а в интимна и сърдечна близост с човека. И се проникна с повече истина, с жива обич и с едно по-морално участие към него. Белетристиката ни премина към друга тематика: вместо хипотезирания човек - битовият, и към друго изображение, вместо символното - реалистичното. У Георги Райчев тоя реализъм е аналитичен, у Елин Пелин - констативен, у Йовков - възвисяващ. Но и в трите форми разстоянието между творец и живот бе скъсено.“

„В основата на самочувството на Дебелянова и Лилиева лежи скромната самооценка на тяхното “аз”, което считат, че не може да бъде предявено и за най-малкото възмездие в живота.“

„Емануил Попдимитров свързва себе си, живота и природата в някакво единно битие, формирано и подчинено на еднакви нравствени сили. Какъвто и да е пътят и съдбата на човека, той е неотделим от другите и само между тях и само в обичта, в смирението пред вселената и всечовечеството, в труда може да изпълни своята мисия, да оправдае сътворението си.“

„Има поети, от които се боим. Други - които изискват да бъдат изучавани. Трети - на които трябва да се преустроим, за да ги приемем.“

„Николай Лилиев е един лъчист дух, роден под лазурите на Тракия, близо до Балкана.“

„Яворов и Траянов са бездомни и безродни поети.“

„Символизмът у нас няма своя школа. Той не е теоретизиран и изяснен по същество, макар доста да е витийствувано с него. Никой от нашите поети не се смята сам символист, освен Траянов.“

„Индивидуализмът държи у нас времето от 1895 до 1910. Това бе епохата на създаване градовете, на бързото, безогледно забогатяване, на материалното хищничество, свързано в политическия живот с потъпкване на гражданските свободи, с потисничество на масата и обезличаване на личността.“ 

„Чрез издигането на личността постепенно се разработва и съзнанието на масата.“ 

„Колкото и да си ловък, като си тръгнал по крив път, ще си блъснеш главата някъде.“

„Един наш колибар няма да види в картините на Вл. Димитров-Майстора нищо - само пъстри петна, шарении, няма да отгатне даже образа на жената (не може отдели лице, коса, очи от ябълковите листи и клоне) и назначението, което би дал на това субективно отражение на обективната действителност, сигурно ще бъде - изтривалка пред вратата. Неграмотният или простакът от някое изящно издание на Пушкина (на тънка оризова хартия) би си засукал контрабанда тютюн; щом Татяна била естетическата реалност, това й се пада - метаморфозира се в цигара; ако не може да се види, чуе, пипне - може да се пуши.“

„Въпросът дали художественият образ е естетическа реалност или естетическа видимост, най-подир, не е толкоз важен. Това е теоретически въпрос, с който нито старогръцкият скулптор Фидий, нито Пушкин, нито Ботев, нито Вазов са се занимавали, не са имали никакво отношение и не са се знаяли, че могат да съществуват за него такива спорове, които в края на краищата избиват едва ли не в схоластика. От практика - от четене на книги, гледане на картини, от театъра, от концерти - всеки знае какво е художественият образ. Важно е какво е неговото съдържание, какво изобразява.“

ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ – български литературен и театрален критик, роден на 4 ноември 1883 г. Основател и ръководител е на списание „Златорог“ от 1920 до 1944 година. В него публикува както критически материали за някои от най-видните ни творци като Антон Страшимиров, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Боян Пенев, Георги Стаматов, Георги Райчев, така и статии за тенденциите и насоките в развитието на съвременната ни литература. След 9 септември 1944 г. комунистическата власт го изключва от Съюза на българските писатели и му забранява да пише. Умира на 27 декември 1963 г. Политбюро на БКП не позволява да му се направи некролог и да се  произнесат прощални слова на погребението му. Едва през 1992 г. е публикувана книга с негови текстове. Днес в книжарниците може да се намери книгата „Пантеисти и маниаци“, в която се съдържа най-значимото от творчеството му. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Идеята ми за рай е място, където фолкът среща блуса."

Марк Нопфлър, британски китарист, вокалист, композитор, автор на текстове, продуцент, роден на 12 август преди 71 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.