ВЕСЕЛИНА БОЖИЛОВА, DW

Старозагорското село Гранит е известно със своя дъб. Това е най-старото широколистно дърво в България, пораснало триста години преди основаването на държавата. Възрастта му днес е 1676 години, то е укрепено, защото корените му не стигат вода и в голямата си част е изсъхнало, но има все пак един жив клон, а бръшлянът, който го е прегърнал, му връща зеления цвят.

Село Гранит се слави и със своята галерия

Никак не са много селските галерии, които оцеляват цели 15 години в наше време. Особено в България. "Ако една галерия е оцеляла 15 години, тя ще е вечна", шегува се Антония Маринова-Крейзи, човешкият двигател на тази проява. В галерия Гранит вече са показани 40 изложби и всички те се радват на голям интерес както от жителите на селото, така и от гостите на Гранит.

В галерията излагат художници с международна слава и местни корени. Тези дни гранитчани могат да видят Коледната изложба, която този път е интернационална. Подобно на други китни български села, тук също са се заселили чуждоземци, привлечени от хубавата природа, спокойствието и по-евтиния начин на живот. Особеното в Гранит е, че чужденците, които идват, купуват къщи и остават за постоянно, имат нещо общо с изкуството.

Като Трауде Цинц, която има ателие във Виена и реставрира стари мебели в стил Бидермайер и сецесион. Преди три години тя си купува къща в село Гранит, която още благоустроява. Трауде се връща в Австрия, когато има поръчки, но все повече се застоява в старозагорското равнинно село и намерението ѝ е да остане тук за постоянно. 

"Нямах представа, че тук ще открия подобна техника"

Участието на Трауде Цинц в Коледната изложба на галерията в село Гранит я превръща в международна. Интересното е, че творбите ѝ, три живописни обекта върху дърво, са много сходни като техника на творбите на Тоню Цанев - художник, председател на читалището и инициатор на галерията.

Но това е съвпадение - Трауде не се е повлияла от Тоню Цанев, нито той от нея, двамата, независимо един от друг, са стигнали до тази техника като най-добър израз на своите идеи. "Донесох от Виена обектите, които показвам в изложбата, идеята ми беше с тях да си украся къщата", казва тя. "Нямах никаква представа, че тук ще открия подобна техника".

Трауде реставрира мебели, но работи и с текстил, живопис върху дърво, експериментира и с метали. Както при Тоню Цанев, доайена на художническата общност и дълги години художник-аниматор в София, и при нея рисуването идва малко по-късно. "За мен не е изненада наличието на галерията и на художническата общност около нея", казва австрийката. "Когато купувах къщата в това село, знаех за тях." 

И може би това е била една от причините да избере именно Гранит. Децата на Трауде са в Австрия, идвали са няколко пъти, много им е харесало и смятат също да си купят къща тук. "Няма го тук напрежението на големия град, нищо такова няма", казва Трауде. В селото тя намира и хора, които гледат на света по подобен на нейния начин, а и съседи, с които може да разговаря на майчиния си език.

"Нямам проблем с ромското население, напротив"

Един от тях е Артур Шулер, германец от Франкфурт, който в Гранит се е отдал на земеделие и се гордее със своя голдън ретривър. Заедно със съпругата си Румяна, той избира разнообразието в живота и идва да живее постоянно в селото, макар да е критичен към кметицата и към някои порядки тук. Артур харесва природата, има и добри съседи. Освен това немско-българско семейство, в Гранит живее английско семейство с три деца, живял е мароканец, а се очаква попълнение чак от Австралия. Имало е и американци.

Престъпността по селата създава много проблеми, често тя има и етнически характер. В Гранит има доста роми, но те работят. "Никакъв проблем нямам с ромското население, напротив", казва Трауде. "Наех няколко души да поправят покрива, сприятелихме се". Подобно мнение споделя и Артур Шулер. Трауде е разгледала страната, пътувала е до много места, видяла е много. "Тукашните роми не са като други - в абсолютна бедност", казва тя. "Те работят, мислят по друг начин".

И така, на ръба на зимата, в студен облачен ден, село Гранит с оголелите си дървета и с най-стария дъб у нас, все пак става живописно място с картините, графиките и скулптурите, които осмислят този наш доста обеднял и затворен живот напоследък. С надеждата, че и галерията ще продължи да показва изкуството, и хората ще се разбират добре. Защото това е най-важното.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...