„Американските годишни времена“ на трикратно номинирания за „Оскар“ композитор Филип Глас ще звучат на 11 март в зала „България“ в изпълнение на цигуларя Димитър Буров, камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и солисти на Софийската филхармония. С диригентската палка ще бъде Пламен Джуров.  

В концерта ще прозвучи още Концерт за орган и оркестър на Франсис Пуленк с участието на органиста на Софийската филхармония Велин Илиев и Квартет №11, оп.95, фа минор на Бетовен.

ФИЛИП ГЛАС (81)  е автор на е девет симфонии, опери, 10 инструментални концерта, камерна музика и музика към филми като „Шоуто на Труман“, „Илюзионистът“ и „Часовете“. Той е роден в годината, в която Пуленк пише своя концерт за орган. Родителите му са емигранти от Литва, а  самият той получава музикалното си образование в престижни институти на САЩ.  Определят го като виден представител на „минимализма” в музиката, на което той отговаря че се определя като „композитор на повтарящите се структури”. По-късно се определя като „привърженик на класицизма”. Той  пише „Американските годишни времена“ за известния американски цигулар Робърт Макдафи. Първоначално авторът е искал да напише музика, акомпанираща четирите годишни времена на Вивалди. Впоследствие композиторът решава да остави интерпретацията свободна, по усмотрение на солиста, без да означава коя част кой сезон е. Концертът за орган, тимпани и струнен оркестър от Франсис Пуленк  несъмнено е от най-популярните и красиви органови концерти.  Написан е през 1938г. период който  авторът описва така: „В мен се събуди потомък на суровите и богобоязливи  планинци,  търсещи в религията утешение от земните мъки”…Но в това произведение не бива да търсим само сакралния му характер. Пуленк остроумно и артистично прави алюзии с наследството на старите майстори /Бах, Хендел, Букстехуде и др./, но с лекота и финес свързва  привидно противоречиви части от конструкцията  в единно послание.

ДИМИТЪР БУРОВ завършва музикално училище „Добри Христов“ и консерваторията в София. Отличен е с редица награди от конкурси и фестивали.  През 1988 година получава пълна стипендия от Британския Съвет за да продължи музикалното си образование в ГилдхолСкул - Лондон, в класа на Ифра Нийман. Получава магистърска степен две години по късно и също специализира камерна музика с Дейвид Такено и Ерик Грумберг. Следва интензивна кариера на изпълнител и педагог. Буров участва като солист и камерен музикант в редица фестивали в 

ВЕЛИН ИЛИЕВ е един от първите български органисти. Завършва СМУ „Любомир Пипков” в класа по пиано на Людмила Яковлева,  която го запознава с музиката на Скарлати, Купрен, Бах и други барокови майстори. Това определя насоката му към  по-старите клавирни инструменти – чембало и орган.  Продължава образованието си в Чехия, където завършва  музикалната академия „Леош Яначек” в класа по орган на проф. Алена Весела. Велин Илиев  посещава различни майсторски курсове, където работи  със световно известните органисти  Лионел Рог, Михаел Шнайдер, Алмут Рьослер и други. Притежава опит и в техническата поддръжка и настройка на инструмента, придобит в органостроителната фирма “Walcker” в Австрия.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...