Иван Добчев получи „Аскеер“ 2016 за режисура за „Гео” по романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ” (Народен театър „Иван Вазов”). Най-доброто представление е „На ръба“ на Александър Морфов, съобщи segabg.com

„Това, което трябва да се каже, е казано. Това, което не трябва да се казва, също е казано“, посочи на запис в представянето на номинираните за режисура Морфов.

Малко по-късно, след като „На ръба“ бе обявен за големия победител на вечерта, актьорът Валери Йорданов прие статуетката, повтори думите на режисьора и добави:

„Благодаря и от името на актьорите за наградата на това представление, за което някои се правят, че не съществува и им се иска да го няма.“

Наградата „Аскеер“ за цялостно творчество получи Борис Луканов.

Писателят Александър Секулов получи наградата за драматургия. "Ще кажа само едно. Гениалният пианист Васил Пармаков загина, почина в крайна нищета. Не може така да се умира в България", каза Секулов, като му връчиха статуетката. Малко преди кончината на 55-годишния Пармаков, който почина в събота, Секулов направи спектакъл по постовете на джазмузиканта във Фейсбук - разтърсващи и разголващо откровени.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.