„Днес ни напусна големият джаз пианист и човек Васил Пармаков” - написа цигуларят Веско Ешкенази във "Фейсбук". „Каква огромна загуба за музиката! Поклон пред него и неговия талант!”

Първи за смъртта му съобщи певецът Богдан Томов. Той написа:

"Пармачето вече го няма. Истина е, Бог да го прости и нямам думи за гениалния човек", съобщи "24 часа". 

Васил Пармаков е мотор на редица джазови формации, за него музикантите казваха, че е най-големият виртуоз. Член е на Zone C, Подуене блус бенд, свири с големи джаз имена като Йълдъз Ибрахимова, Васил Петров, Иво Папазов -Ибряма, Теодосий Спасов, Стоян Янкулов, Ицко Финци, Роко Захариев, Веселин Веселинов – Еко и много други.

Роден е през 1961 г. Работи дълго в чужбина: Швеция, Норвегия, Дания и Финландия в различни международни банди, завръща се през 1990 г., а оттогава до днес свири с блус, джаз и рок формации, пише филмова и театрална музика, издава в различни албуми авторски парчета и собствени аранжименти, припомня "Фрог нюз". Пармаков свиреше на пиано и на ударни инструменти.

Автор е на белетристичния сборник „Аз и Майор Блюхер“. 

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 230 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман...