Оперната певица Габриела Георгиева е "Музикант на годината 2024" в националната анкета на предаването за класическа музика "Алегро виваче" на БНР, съобщи на сайта си институцията. Солистката на Софийската опера спечели вота на публиката в 34-ото издание на допитването, в което гласуваха близо 5 000 слушатели.

 Симфоничният оркестър на БНР печели наградата "Ансамбъл на годината 2024". Главният диригент Константин Илиевски, по чиято идея вече втори сезон Радиосимфониците изпълняват българско произведение на всеки концерт, получи отличието от диригента на Филхармония "Пионер" Любомир Денев – син. Радиосимфониците прочетоха протестна декларация относно недофинансирането на БНР и обидно ниските си възнаграждения.

 За "Музикален педагог на годината 2024" слушателите избраха Райна Кабаиванска. Оперната дива благодари във видеообръщение, а акад. Пламен Карталов предаде приза на Георги Текев, изпълнителен директор и член на настоятелството на Нов български университет.

 Сопраното Александрина Михайлова, една от талантливите ученички на Райна Кабаиванска, получи наградата "Млад музикант на годината 2024". 

 Вдъхновяващият пианист и педагог проф. Милена Моллова получи Наградата за изключителен принос към българската култура. 

 "Музиката вместо улицата" е изборът на слушателите за "Музикален проект на годината 2024". Призът получи Радка Кусева, дългогодишен музикален педагог в Сливен. Създателите на проекта Георги Калайджиев и Мария Хаушилд.

17-годишен пианист Ивайло Василев получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на млад музикант.

---

 ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА е един от водещите сопрани на съвременната музикална сцена у нас. Завършва Държавната музикална академия"Панчо Владигеров" през 1998 г. в класа на проф. Руско Русков. Същата година заминава на специализация по оперно пеене в Българската академията за изкуство и култура "Борис Христов" в Рим. Изключителното си вокално майсторство шлифова при две от звездите на българската опера - тенорът Калуди Калудов и  световната прима Гена Димитрова. Габриела Георгиева започва професионалната си кариера през 2002 година с дебют като Леонора от „Трубадур“. Веднага следва и появата ѝ и на сцената на Софийската опера в ролята на Амелия от "Бал с маски". Получава покани за още две партии на същата сцена -  Леонора от "Трубадур" и Мадалена от "Андре Шение". През 2003 година прави първите си записи за Българското национално радио с диригента Велизар Генчев. Две години подред гостува с концерти на Международния музикален фестивал на световноизвестния чешки тенор Петер Дворски.

Пее в Болшой театър на Гала концерта в рамките на Дните на българската култура в Москва, както и в Белгия при откриването на "Европалия". Поканена е на Първия международен оперен фестивал в Кипър в ролята на Аида от едноименната опера на Верди. През 2004 година има поредица от успешни спектакли на "Бал с маски" във Франция и Испания. На следващата година е ангажирана за серия от представления  на "Трубадур" в Германия и две концертни изпълнения на "Аида" в Двореца на музиката в Барселона и в Националната аудитория в Мадрид. Същата година добавя в репертоара си три нови партии - на Тоска, на Дидона от "Дидона и Еней" и на Абигаиле от "Набуко". Прави и записи за БНР с диригент Георги Димитров. Дебютира  като Джоконда на сцената на операта в Риека, Хърватия.

През 2006 година след премиерата на операта "Съдба за двама" от Александър Йосифов, в която изпълнява ролята на Анастасия, става официално част от трупата на Софийската опера. Поканена е и за гост-солист на операта в Загреб, Хърватия, където участва в постановките на "Набуко", "Трубадур"и  "Бал с маски" от Верди  и "Сестра Анджелика" от Пучини. През 2007 година гостува на Летния оперен фестивал в Сплит, Хърватия, където пее Абигаиле от "Набуко" и Елизабет Валоа от "Дон Карлос". През 2009 година дебютира на оперната сцена в Грац, Австрия в една от своите коронни партии - на Абигаиле от "Набуко", получава ангажименти и в операта в Берн, Швейцария за поредица от спектакли на "Бал с маски". Това е и годината, в която прави и забележителния си дебют в друга своя много силна партия - на Турандот, на сцената на Софийската опера. На следващата година отново е в Берн за премиерата на новата продукция на "Тоска" там. През  2011 година българското сопрано среща  един от колосите на италианската опера - диригента маестро Нело Санти, с когото пее Амелия от "Бал с маски" на сцената на операта в Цюрих. Преди това на същата сцена пее и Абигаиле от "Набуко".

През същата година е и дебютът й в Рим на Терми ди Каракала, където Габриела Георгиева се превъплъщава в Аида. През 2012 прави дебюта си като Манон от "Манон Леско" от  Пучини на сцената на операта в Риека, Хърватия. На следващата година е дебютът ѝ на сцената на Виенската щатсопера. Пее Амелия от "Бал с маски" в спектакъл, в който й партнира световноизвестния тенор Роберто Аланя. През 2014 година Габриела Георгиева е в Метрополитън за продукцията на "Макбет" от Верди, в която е кавър на Анна Нетребко. Година по-късно се връща там и като кавър в "Аида". През 2015 година добавя в репертоара си партията на Одабела от "Атила".  Прави и записи за Българското национално радио с деригента Григор Паликаров. Две години по-късно за първи път пее на сцената на Театър "Белас Артес" в Мексико сити  като гост-звезда в продукцията на операта "Турандот" от Пучини.

През последните три сезона Габриела Георгиева прави три забележителни дебюта на сцената на Софийската опера – в постановката на „Норма“ на световноизвестния режисьор Уго де Ана (2016 г.), в „Силата на съдбата“ (2017г.) на италианеца Пиер Франческо Маестрини и в „Янините девет братя“ (2018г.) в режисьорския прочит на  акад. Пламен Карталов. Тези три превъплъщения наложиха Габриела Георгиева като любимка на публиката не само заради брилянтната ѝ вокална техника, но и заради изключителното ѝ умение да превзема с гласа си сърцата на зрителите. Талантът ѝ да изпипва в прецизност музикалните детайли и така да насища с емоции всяка изпълнена от нея фраза отличават Габриела Георгиева като артист, който знае как да вълнува със своето изкуство.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Няма по-голяма слава от тази да умреш в името на любовта.“

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател, роден на 6 март преди 99 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.