БНР, програма "Христо Ботев"

Световноизвестната пианистка и педагог проф. Милена Моллова празнува на 19 февруари рождения си ден. Нейният път на концертния подиум е изпълнен с много успехи, награди, гастроли и артистични върхове, многократни концерти във всички страни на Европа – в Япония, САЩ, Канада. Започва да свири на 5-годишна възраст, а на 13 прави дебют като солист на Софийската филхармония. Тя е потомък на стария възрожденски род Моллови от село Беброво, което е близо до град Елена.

Род и произход

Аз съм горда с моя произход. Много пъти съм го демонстрирала и съм го показвала през по-ранните години 50-60-те, когато отивах да участвам в международни конкурси в Европа. Хората малко знаеха къде е България и не знаеха на какви ниво сме цивилизационно. Няма да забравя никога, когато 1969 г. взех награда на конкурс “Бетовен“ във Виена. Там имаше журналисти, които питат: “Вие знаете ли какво е телефон, имате ли кола, знаете ли какво е кола?“. Аз толкова много се обидих и се ядосах и казвам – “Вие не знаете, защото аз дойдох и взех награда на вашия конкурс, на “Бетовен“, а вие ме питате такива идиотски работи.“

Стилът през годините

“На 13 години беше моят дебют със Софийска филхармония, но истинският ми дебют е бил на 6 години, когато съм имала своя първи рецитал в Шумен. Когато направих 40 години концертна дейност, считано от тогава, аз реших, че искам да го отбележа по някакъв нестандартен начин. Реших да изсвиря 32 сонати на Бетовен в цикъл от 9 концерта. Това не беше лесно, но целта ми беше просто на себе си да покажа, че трудните неща са възможни. Творчеството на Бетовен и неговите сонати са просто нашата музикантска Библия, особено на пианистите.

Иначе как се оформя моят репертоар? В младите си години аз имах честта, щастието и шанса да бъда учена от най-добрите преподаватели в България, после и в света. Първата ми учителка беше Павла Жекова в Шумен, която е тъщата на Панчо Владигеров. След това в София учих няколко години при Димитър Ненов, друга изключителна личност. След това завърших Консерваторията при проф. Панка Пелишек и специализирах една година в Москва при световния пианист Емил Гилелс. Формирането ми като музикант е било на най-високо ниво с много високи изисквания, които много пъти са ме докарвали до сълзи. Но след това видях колко ми е било полезно – не само за мен, но и за възпитанието ми, нататък какво ще правя с моите студенти, на които преподавам от 60 години насам. На 22 години вече преподавах.“

Пандемията

“Миналата година беше много тежка. Започна да се вижда това, че само този, който е отдаден с цялото си същество и сърце на музиката, само той оцелява. Можем да видим проявите и концертите на Софийската филхармония, които стават все по-блестящи и по-блестящи, въпреки трудностите, защото с ограниченията за разстояние между хората не е лесно.“

Повече можете да чуете от звуковия файл тук

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...