МАРИЯ ВЪЛЧАНОВА, Програма "Христо Ботев"

Наричат го "Красивият магьосник на палката". И макар че съдбата му позволи да бъде между нас само 43 години (1948-1991), това се оказа достатъчно, за да остави записи с незабравими изпълнения на най-големите шедьоври на оперното, симфоничното и кантатно-ораториалното изкуство и да изнесе паметни концерти по целия свят, заставайки на пулта на такива оркестри като Берлинската, Израелската и Ленинградската филхармония, Бостънския и Лондонския симфоничен оркестър, Френския национален оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Ирански национален радио и телевизионен камерен оркестър, Чешката филхармония и много други. Самият Херберт фон Караян го кани за свой асистент през 1971 г., след като той става най-младият лауреат на диригентския конкурс в Берлин, организиран от великия маестро…

Всичко това и много повече е само част от творческия портрет на незабравимия със своето обаяние и харизма български диригент Емил Чакъров. Въпреки че прекарва по-голяма част от живота си извън България, той никога не забравя корените си и активно работи за утвърждаването на българското изкуство и българската диригентска школа. Пример в това отношение е Първата награда, която получава Младежкият ни камерен оркестър на второто издание на Международния конкурс, основан от фондацията на Караян, а също и Новогодишния музикален фестивал и Софийски фестивален оркестър към НДК – два истински бисера, създадени от Чакъров, увенчали творческите му търсения и дело в България, превърнали се в неотменима част от националната ни музикална култура вече близо 4 десетилетия. Неслучайно Емил Чакъров споделя в интервю от 1988 година:

"Новогодишният музикален фестивал е най-същественото ми постижение до момента в цялата ми творческа кариера. Той обединява неща, които съм правил в различни страни на света частично. Не мога да се задоволя само с дирижирането на концерт. По принцип диригентът трябва да бъде и дипломат, и организатор, и педагог, да е свързващо звено в различните области. Може би в този смисъл Новогодишният фестивал дава облика на истинския диригент".

И може би съвсем не случайно, последните думи на големия ни творец само броени минути преди да напусне земния свят на 4 август 1991 г. са: "Музиката! Пуснете музиката!"

В две поредни издания на предаването "Студио музика" – 13 и 20 февруари от 19.30 часа ще си спомним за незабравимия Емил Чакъров заедно с двама от неговите близки приятели и сътрудници: музикологът, продуцент и дългогодишен редактор в Националното радио Екатерина Дочева и изтъкнатият български цигулар проф. Минчо Минчев. В предаването звучи и гласа на Емил Чакъров, съхранен в звуковата памет на Златния радиофонд, както и прекрасни изпълнения на български и световни оркестрови състави под неговата палка.

„Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.“

Вацлав Хавел, чешки драматург и политик, роден на 5 октомври преди 90 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата