За него Херберт фон Караян казва: „Той прекрачи прага на световната музика“. Той е единственият българин, дирижирал Берлинската филхармония. Днес, 29 юни, се навършват 75 години от рождението на Емил Чакъров (1948-1991).

Той е роден на 29 юни в Бургас, в семейство, което няма нищо общо с музиката. Баща му бил рибар, а майка му – начална учителка. Още в най-ранна възраст се докосва до музиката чрез уроците по цигулка, които посещава в родния си град. Опитва се и да дирижира, и още тогава заявява, че ще стане диригент. „Важно е да знаеш какво искаш от живота“, често споделял приживе музикантът.

 

ДИРИЖИРА ОТ 11-ГОДИШЕН

Първата му изява на диригентския подиум е на 11-годишна възраст.

През 1962 г. Емил Чакъров завършва Софийската музикална гимназия като цигулар в класа на Петър Арнаудов. От 1967 до 1971 г. учи дирижиране в Българската държавна консерватория при проф. Константин Илиев и проф. Влади Симеонов.

След завършване на консерваторията Емил Чакъров е поканен от учителката по музика Възкреса Капнилова за диригент на струнен оркестър, който тя създава към софийското читалище „Владимир Заимов“. По това време Емил Янев, както е името му по паспорт, приема фамилията на дядо си по бащина линия и става Емил Чакъров. Причината, е че в читалището имало още един диригент Емил Янев.

 

НАЙ-МЛАДИЯТ ЛАУРЕАТ НА КОНКУРСА „ХЕРБЕРТ ФОН КАРАЯН“

Световната кариера на Емил Чакъров започва с явяването на международния конкурс за млади диригенти „Херберт фон Караян“ в Берлин през 1971 г., където той става най-младият лауреат – едва 23-годишен. Впоследствие, австрийският диригент Херберт фон Караян го кани за асистент в оперните продукции в Залцбург и Берлин.

За кратко време талантът на Емил Чакъров е признат широко зад граница и той става първият български диригент, работил със световноизвестни оркестри в Европа, Америка и Азия. 

През 20-годишната си кариера Емил Чакъров дирижира Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Френския национален оркестър, Лондонския симфоничен оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, оркестър Tonhalle, Цюрих, Чешкия филхармоничен оркестър.

 

ТРУИМФ В ЛЕНИНГРАД

В продължение на 14 години той дирижира ленинградската филхармония „Дмитрий Шостакович“, като осъществява с нея многобройни записи и турнета в Германия, Австрия и Италия. През декември 1988 г. за първи път в своята история Ленинградската филхармония кани чужденец да дирижира нейни концерти при гостуване в други страни. На 1 септември 1989 г. Емил Чакъров е обявен за постоянен гост-диригент на Ленинградския симфоничен оркестър.

Заедно с концертната си дейност, Емил Чакъров поставя сценично 14 опери. Като оперен диригент той гастролира в „Ковънт гардън“, Лондон („Евгений Онегин“), „Метрополитън“ в Ню Йорк („Севилският бръснар“), Maggio Musicale Fiorentino („Танхойзер“), Миланската скала, „Сан Карло“ в Неапол („Кармен“), „Ла Фениче“ във Венеция („Бохеми“) и Хюстън, САЩ („Борис Годунов“, „Аида“). Репертоарът му включва десетки заглавия на опери, симфонии, оратории от всички музикални епохи. Емил Чакъров записва цикъла „Шедьоври на руското оперно творчество“: „Борис Годунов“, „Княз Игор“ (спечелил през 1990 г. престижната френска награда за звукозапис „Шарл Кро“), „Евгений Онегин“, „Дама пика“ и „Живот за царя“.

 

ПЛОВДИВ, СИМФОНИЕТА СОФИЯ, НОВОГОДИШЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ...

От 1974 до 1977 г. Емил Чакъров е диригент на Пловдивската филхармония. През 1977 г. основава и ръководи фестивален оркестър „Симфониета" в София. През 1986 г., по негова идея, е създаден Софийският фестивален симфоничен оркестър към Националния дворец на културата, където свирят най-добрите български инструменталисти от операта и филхармонията.

През 1986 г. Емил Чакъров основава Новогодишния музикален фестивал в София по подобие на този във Виена, Австрия. Емил Чакъров е негов директор от 1986 до 1991 г. Фестивалът привлича на българска сцена световноизвестни певци и инструменталисти, сред които Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Елизабет Шварцкопф, Мирела Френи, Агнес Балца, Олег Каган, Алексис Вайсенберг. През 1988 г. Емил Чакъров признава, че фестивалът е най-същественото постижение в кариерата му дотогава. 

Последният концерт на Емил Чакъров е в Париж, Франция. През март 1991 г. дирижира Френския национален оркестър, който изпълнява ораторията „Паулус“ от Менделсон. Тогава диригентът за последен път се качва на пулта. Емил Чакъров умира на 4 август 1991 г. във френската столица, на 43-годишна възраст. По негово желание е погребан в София.

Емил Чакъров е носител на редица български и международни награди. През май 1981 г. той е удостоен със званието „Заслужил артист“. От 1996 г. в Бургас се провеждат музикални празници „Емил Чакъров“. През 2011 г. Емил Чакъров е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Бургас".

 

Източник: БТА

„Обществото ни се освободи, но в някои моменти постъпва много по-лошо, отколкото когато не беше свободно. Стремително нараснаха всички видове криминални престъпления, а в медиите се изля онази позната мръсотия, която извира от тъмните пластове на обществата винаги по време на исторически преломи.“

Вацлав Хавел, чешки драматург и политик, роден на 5 октомври преди 90 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата