Красимира Йорданова, БНР

На 29 юни можеше да отбележи 70-годишен юбилей забележителният български диригент Емил Чакъров. За съжаление той си отиде от този свят на 4 август 1991 г., само на 43 години.

Спомням  си неговите изяви у нас през 80-те години - вече диригент със световна известност, гостувал на най-големите оркестри по света. Направи силно впечатление не само като диригент и музикант, но и всички бяха покорени от неговия чар, от сценичното присъствие - той носеше някаква освободеност, толкова липсваща по онова време във всеки от нас, някаква непринуденост, достъпност. Той беше истински шоумен в най-добрия смисъл на думата. Беше пълен с идеи и планове, които осъществяваше със замах. Чакъров беше като бяла лястовица тогава - толкова беше необикновен, нетрадиционен, различен....  

В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Емил Чакъров от 1974 г., съвсем в началото на неговата кариера. 

"За мен никога не е имало друг стремеж, освен това да бъда диригент. Първите ми прояви бяха в четвърто отделение, доколкото си спомням, когато учителката в нашето училище организира от един клас хор и оркестър - можете да си представите: от един клас само! И тя успя да намери и диригента в този клас, и ние спечелихме съответно първата си награда на общоучилищен фестивал. Това беше в Бургас" - спомня си маестрото.

В интервюто той говори за следващите си ученически и студентски изяви, за първата награда, с която е удостоен на конкурса за млади диригенти на Херберт фон Караян през 1971 г., и за още един интересен факт - за втората награда, с която е удостоен неговият Камерен оркестър към читалище „Владимир Заимов“ през 1972 година на конкурса на Караян за младежки оркестри.

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...