Английският музикант Дейвид Бауи почина на 69 години, съобщиха медиите по света, като цитираха съобщение в профила му във "Фейсбук". Той си е отишъл на 69 години 18 месеца след като му откриват рак. Близките му съобщават, че издъхнал тихо, заобиколен от семейството си тази нощ. 

Звездата на английския рок представи новия си албум "Blackstar" на 8 януари - само преди 3 дни. Той не е свирил на живо от 2006 г. Албумът е пълен с необичайни за Бауи препратки към смъртта. Най-характерно в това отношение е парчето "Lazarus", кръстено на името на библейския герой Лазар, възкресен от Исус Христос, посочва анализ на "Прес асошиейшън", цитирана от в. "Сега". Композицията започва със следния стих: "Погледнете ме, аз вече съм в рая, аз имам белези, които са невидими и трагедия, която не може да ми се отнеме". В края на песента Бауи се сравнява с птица и очаква своето "скорошно освобождаване". Медиите обръщат внимание и на клипа на същата песен. В него Бауи се представя като смъртно болен, прикован на леглото. Той е с превръзка на лицето и с копчета вместо очи.

В предпоследната песен в албума - "Dollar Days", Бауи в пряк текст казва, че умира. Заключителната композиция "I Can't Give Everithing Away" съдържа следния стих: "Аз знам, че нещо става не както трябва. Пулсът връща своите блудни синове, като спира сърцето и добрите новини, а главата се килва". 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Има само една позиция за един артист. Той трябва да стои изправен.”

Дилън Томас, уелски поет и драматург, роден на 27 октомври преди 112 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...