Английската певица Адел триумфира и в годишните музикални награди „Брит”. Церемонията се състоя снощи в Лондон, съобщи pitchfork.com. Тя е победителка в четири категории: за албум на годината („25”), за солова певица, за британски сингъл на годината („Хилоу) и за „Глобален успех”. Посмъртно беше почетен починалият наскоро Дейвид Бауи  с наградата „Икона”. „Нямаше никой друг като него“, заяви певицата Ани Ленъкс, която представи наградата.

Ето и останалите отличени:

- най-добър британски изпълнител - Джеймс Бей;

- най-добра британска поп група - „Колдплей” (четвърта поредна награда);

- най-добър международен изпълнител - Джъстин Бийбър;

- най-добра международна изпълнителка – Бьорк;

„Brit Awards” е британският еквивалент на "Грами". Присъжда се от 1982 г.. Най-често е награждаван певецът Роби Уилямс - 17 статуетки, включително и пет с групата „Take That”. „Колдплей” са спечели девет, а в сметката на Адел са осем.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков