ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

В началото на февруари Съюзът на българските художници (СБХ) връчи Националната награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" на художника Богдан Александров.

Наградата се връчва всяка година на рождения ден на големия български художник Владимир Димитров - Майстора. Учредена е през 1973 г. и се връчва до 1989 г., след което е възстановена през 2013 г. Александров е номиниран за нея заради две свои изложби.

"Конкуренцията е голяма и човек не може да бъде категоричен в очакванията си", каза Александров пред БНР.

Александров е роден на 8 март 1960 г. в село Покрайна, Видинско. Завършва средното си образование във Видинската математическа гимназия.

Продължава обучението си във Факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Там изучава живопис в класа на проф. Николай Русчуклиев.

"Идвам от малък град в Северозападна България и след завършването на образованието си една от първите изложби, в които участвах, беше в Кюстендил", казва Александров пред БТА.

Този спомен е важен за него, защото именно в Кюстендил години по-късно получава Националната награда за живопис на името на Майстора - едно от най-големите отличия за български художници.

След завършването си работи на свободна практика, а от 2000 г., с известни прекъсвания, е директор на Художествена галерия "Никола Петров" във Видин.

Александров казва, че в изкуството следва само нещата, които истински го вълнуват.

"Никога не се подлъгах да правя неща, които непременно ще се харесат и ще привлекат интереса на ценители, които да инвестират", коментира той.

За него изкуството е път, който трябва да се "върви достойно", защото не е спринт, а маратон.

"Изкуството е нещо, което трябва да се следва с упорито темпо, защото без значение дали ще бъде оценено, то оставя своята диря", коментира художникът.

Според Александров животът на художника преминава в размисли и работа и няма време за суета, защото вълнуващите моменти са малко, но ценни.

Получаването на Националната награда за живопис на името на Майстора е един от тях.

"Изключително емоционално е да държиш светец в ръцете си", казва Александров.

Снимките са от фейсбук страницата на  Богдан Александров

Фотограф: Виолета Апостола – Лети

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

 

„Жената е най-могъщото същество в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог.”

Хенрик Ибсен

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.