ИВАН САВЧЕВ, "Свободна Европа"

В началото на февруари Съюзът на българските художници (СБХ) връчи Националната награда за живопис "Владимир Димитров - Майстора" на художника Богдан Александров.

Наградата се връчва всяка година на рождения ден на големия български художник Владимир Димитров - Майстора. Учредена е през 1973 г. и се връчва до 1989 г., след което е възстановена през 2013 г. Александров е номиниран за нея заради две свои изложби.

"Конкуренцията е голяма и човек не може да бъде категоричен в очакванията си", каза Александров пред БНР.

Александров е роден на 8 март 1960 г. в село Покрайна, Видинско. Завършва средното си образование във Видинската математическа гимназия.

Продължава обучението си във Факултета за изящни изкуства на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Там изучава живопис в класа на проф. Николай Русчуклиев.

"Идвам от малък град в Северозападна България и след завършването на образованието си една от първите изложби, в които участвах, беше в Кюстендил", казва Александров пред БТА.

Този спомен е важен за него, защото именно в Кюстендил години по-късно получава Националната награда за живопис на името на Майстора - едно от най-големите отличия за български художници.

След завършването си работи на свободна практика, а от 2000 г., с известни прекъсвания, е директор на Художествена галерия "Никола Петров" във Видин.

Александров казва, че в изкуството следва само нещата, които истински го вълнуват.

"Никога не се подлъгах да правя неща, които непременно ще се харесат и ще привлекат интереса на ценители, които да инвестират", коментира той.

За него изкуството е път, който трябва да се "върви достойно", защото не е спринт, а маратон.

"Изкуството е нещо, което трябва да се следва с упорито темпо, защото без значение дали ще бъде оценено, то оставя своята диря", коментира художникът.

Според Александров животът на художника преминава в размисли и работа и няма време за суета, защото вълнуващите моменти са малко, но ценни.

Получаването на Националната награда за живопис на името на Майстора е един от тях.

"Изключително емоционално е да държиш светец в ръцете си", казва Александров.

Снимките са от фейсбук страницата на  Богдан Александров

Фотограф: Виолета Апостола – Лети

„Не са ми интересни особняците. Интересувам се от обикновения човек, озовал се в необичайна ситуация.“

Сюзън Сарандън, американска актриса, родена 4 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата