„Това, че животът е неповторим, го прави така сладък.”  

„Да живееш е толкова изумително. Не ти остава време за нищо друго.”

„Майката е тази, към която се обръщаме, когато имаме неприятности.”

„Надеждата е странно изобретение. Тя е патент на сърцето, с непрестанно действие, и никога не изчезва.”

„Надеждата е онова нещо с крила, което каца в душата, пее мелодии без думи и никога не спира.”

„Моите приятели са моята крепост.”

 „Това, което никога няма да се върне, е това, което прави живота сладък.“

„Ако чета книга и ми става толкова студено, че никой огън не може да ме стопли, знам, че чета поезия.“

„Когато не казваш нищо, понякога казваш най-много.“

 „Истината се среща толкова рядко, че е удоволствие да бъде чута.“

„Най-добрите приятели на душата са книгите.“

„Грижи се за родителите си, защото светът е страшен и объркващ без тях.“

„Не съм живяла, преди да започна да обичам.“

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

„Поведението е това, което човек върши, а не това, което мисли, чувства или вярва.“

„Приятелите са моето наследство.“

„Умът е по-обширен и от небето.“

„Да бъдеш жив е сила.“

„Старостта идва изведнъж, а не постепенно, както си мислим.“

„Успехът е най-сладък за тези, които никога не са успявали.“

ЕМИЛИ ДИКИНСЪН - американска поетеса, родена на 10 декември 1830 г. Автор е на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете й в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите й.

Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството й стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката й сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 г. Първото събрание на поезията й е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX в. и началото на XX в., в наши дни Емили Дикинсън е считана за представителка на най-великите американски поети.

Умира на 15 май 1886 г.