МАРИЯ ВЪЛЧАНОВА, Програма "Христо Ботев"

През последните близо 50 години името на проф. Пламен Джуров се утвърждава като емблема и запазена марка за висше художествено майсторство в извайването на музикалната тъкан чрез висока ерудиция, богата душевност, себеотдаденост на любимото изкуство – музиката, винаги търсещ нови пътища и неизследвани хоризонти, вдъхновен експериментатор и не на последно място общественик с активна позиция по наболелите теми на съвремието във всички сфери на битието: култура, изкуство, социални отношения.

Роден през 1949 г., Пламен Джуров има щастието да черпи знания и опит от такива творци на музикалната ни култура като Мара Балсамова по пиано, Константин Илиев – дирижиране и Марин Големинов – композиция. Още като студент става лауреат на националния конкурс "Светослав Обретенов" и председател на Кабинета на младия композитор при СБК. От 1976 г. в продължение на шест години е начело на Плевенската филхармония, като осъществява премиери за България на редица творби на съвременни чуждестранни автори, както и премиери на български композитори. Работи и с цяла плеяда изявени наши и чужди инструменталисти. В този период се изявява и като просветител, организирайки множество образователни концерти за детската и младежка аудитория, голяма част от които са обединени във филмова поредица от 24 епизода "Музика, време, личности", излъчена по Националната телевизия.

През 1982 г. проф. Пламен Джуров се установява за постоянно в София, работейки като заместник, а след това и генерален директор в Държавно обединение "Музика" и секретар на СБК, но административните задължения не възпрепятстват творческия му подем. Това е времето, когато той създава голяма част от известните днес свои произведения в камерната музика и симфоничния жанр: Симфония (1976 – негова дипломна работа); Кончерто гросо за струнни, ударни и пиано (1977); Музика за глас, виолончело и ударни (1978); Партита за струнни (1981); Концерт за струнни и 4 балади за флейта, виола, арфа и чембало (1984); "Песни без думи" (1989); Партита за виолончело (1991); а сред крупните форми за голям състав се отличават –"Елегия" (1980); "Токата" (1982); "Фантазия" (1985); Концерт за алт саксофон (2001).

Най-голям дял в творческата биография на проф. Пламен Джуров заема диригентската му практика. Между 1982 и 1988 гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония. Венец на неговото дело в диригентското изкуство е работата му като главен диригент на камерен ансамбъл "Софийски солисти" в продължение на 35 години от 1988 г. С този състав проф. Пламен Джуров осъществява стотици концерти в страната и в над 30 държави по целия свят, реализира и също толкова записи за български и чуждестранни компании, а репертоара включва образци от барока до съвременността.

---

В две поредни издания на предаването "Студио музика" на 7 и 14 май от 19.30 ч. отдаваме внимание и почит към личността и изкуството на проф. Пламен Джуров, който през 2024 г. отбелязва своята 75-а годишнина. Наред с увлекателния му разказ като гост в студиото, в предаването звучи и негова музика, както и шедьоври на епохите от барока до днес.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...