МАРИЯ ВЪЛЧАНОВА, Програма "Христо Ботев"

През последните близо 50 години името на проф. Пламен Джуров се утвърждава като емблема и запазена марка за висше художествено майсторство в извайването на музикалната тъкан чрез висока ерудиция, богата душевност, себеотдаденост на любимото изкуство – музиката, винаги търсещ нови пътища и неизследвани хоризонти, вдъхновен експериментатор и не на последно място общественик с активна позиция по наболелите теми на съвремието във всички сфери на битието: култура, изкуство, социални отношения.

Роден през 1949 г., Пламен Джуров има щастието да черпи знания и опит от такива творци на музикалната ни култура като Мара Балсамова по пиано, Константин Илиев – дирижиране и Марин Големинов – композиция. Още като студент става лауреат на националния конкурс "Светослав Обретенов" и председател на Кабинета на младия композитор при СБК. От 1976 г. в продължение на шест години е начело на Плевенската филхармония, като осъществява премиери за България на редица творби на съвременни чуждестранни автори, както и премиери на български композитори. Работи и с цяла плеяда изявени наши и чужди инструменталисти. В този период се изявява и като просветител, организирайки множество образователни концерти за детската и младежка аудитория, голяма част от които са обединени във филмова поредица от 24 епизода "Музика, време, личности", излъчена по Националната телевизия.

През 1982 г. проф. Пламен Джуров се установява за постоянно в София, работейки като заместник, а след това и генерален директор в Държавно обединение "Музика" и секретар на СБК, но административните задължения не възпрепятстват творческия му подем. Това е времето, когато той създава голяма част от известните днес свои произведения в камерната музика и симфоничния жанр: Симфония (1976 – негова дипломна работа); Кончерто гросо за струнни, ударни и пиано (1977); Музика за глас, виолончело и ударни (1978); Партита за струнни (1981); Концерт за струнни и 4 балади за флейта, виола, арфа и чембало (1984); "Песни без думи" (1989); Партита за виолончело (1991); а сред крупните форми за голям състав се отличават –"Елегия" (1980); "Токата" (1982); "Фантазия" (1985); Концерт за алт саксофон (2001).

Най-голям дял в творческата биография на проф. Пламен Джуров заема диригентската му практика. Между 1982 и 1988 гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония. Венец на неговото дело в диригентското изкуство е работата му като главен диригент на камерен ансамбъл "Софийски солисти" в продължение на 35 години от 1988 г. С този състав проф. Пламен Джуров осъществява стотици концерти в страната и в над 30 държави по целия свят, реализира и също толкова записи за български и чуждестранни компании, а репертоара включва образци от барока до съвременността.

---

В две поредни издания на предаването "Студио музика" на 7 и 14 май от 19.30 ч. отдаваме внимание и почит към личността и изкуството на проф. Пламен Джуров, който през 2024 г. отбелязва своята 75-а годишнина. Наред с увлекателния му разказ като гост в студиото, в предаването звучи и негова музика, както и шедьоври на епохите от барока до днес.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...