КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, "Алегро виваче"
През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.
Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си актьорска игра и ставаше център на вниманието. Често го виждахме и на концертния подиум като солист на хорови състави - винаги всеотдаен и темпераментен. Такъв певец актьор трудно се забравя!
Петър Петров е роден на 12 април 1919 г. в София. Завършва Музикалната академия като ученик по цигулка на Тодор Въжаров. Учи две години вокална постановка при Събчо Събев и в същото време е солист на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. Тогава се заражда у него любовта към хоровото пеене, която остава до края на кариерата му.
През 1957 г. Петров е поканен за солист на новооснованата Варненска опера. Първата му изява е в ролята на Крушина от операта “Продадена невеста“ от Сметана – първия спекакъл на операта. Втората му поява е в ролята на Жермон от операта „Травиата“ от Верди и интерпретацията му е толкова сполучлива, че веднага е поканен за солист на Софийската опера. Дебютът му там е на 8 юли 1948 г. с ролята на Жермон и това става ролята, с която най-често се изявява на сцената на националния ни театър.
В репертоара на Петър Петров влизат всички големи баритонови партии: Амонасро, Риголето, Яго, Валентин, Лорд Хенри Астън, Тонио, Шарплес, Ивайло и още много други. Той е гостувал с трупата на Софийската опера в Белгия и Русия, а самостоятелно - в Чехия и Русия.
За своите заслуги към нашето оперно изкуство именитият баритон е награден с орден „Кирил и Методий“. Умира на 5 август 2005 г.
В Златния фонд на БНР е съхранен запис от спектакъл на операта "Отело" от Верди, в който Петър Петров изпълнява партията на Яго.
