ПОЛИ ПАУНОВА, "Свободна Европа"

Точно десет години. На толкова стана популярният в България A to Z Jazz Festival.

Пръв зад каузата застава Петър Димитров, за когото вече сме ви разказвали. Малко по-късно обаче към екипа на A to Z Jazz се присъединява Мила Георгиева, която се захваща с международните дейности, свързани с фестивала. Така от 2017 г. заради усилията на Мила българската джаз сцена става все по-позната на два континента – Европа и Северна Америка.

"A to JazZ Festival, колкото и клиширано да звучи е кауза", започва разпалено Мила. Тя разказва как началото е сложено от нейния приятел и съученик от музикалното училище – Петър.

"Основната ни цел е да привлечем повече публика към джаза и да разбием клишето в България, че джазът е елитарна музика, която се слуша от група интелектуалци в тежка обстановка", казва Мила Георгиева. И продължава: "Джазът е музиката на свободния дух, на младите хора, тя така е създадена някога по доковете в Ню Орлиънс… От хората, които са работили там. Това е единствената причина A to JazZ и до ден днешен да е с вход свободен".

Шест години след създаването си фестивалът придобива сериозна значимост и започва да привлича широко международно внимание. През 2017 г. A to Z Jazz става част от Европейската джаз мрежа, заедно с още 160 джаз фестивала в Европа. "Именно това беше причината аз да стана част от основния екип на феста", разказва Мила.

Тя си спомня, че през 2017 г. заедно с Петър отиват на първия си международен форум.

"Там ни бяха категоризирали в разлчини работни групи, спрямо големината на фестивалите. В този момент се оказа, че сме в работната група на 20-те най-големи джаз феста в Европа, между които и наши кумири като North Sea Jazz. Тогава си дадохме сметка, че тази платформа за достигане на българска музика до международна аудитория, за която страдахме толкова години, всъщност вече я има".

"Реално извън фолклорните ни ансамбли и то в определени територии, ние, нашите колеги и творчеството ни, не съществуваме на европейската културна карта. Това беше и все още е наша голяма болка. Няма платформа, на която да стъпят българските музиканти, за да популяризират музиката си и да се качат на меджународна сцена", обяснява Мила в деня, в който прави последните приготовления за джаз конференцията.

В момента, няколко години по-късно, освен феста, организацията A to Jazz стои зад ежегодна конференция за джаз артисти в България. Тя се провежда заедно с фестивала и е истинско събитие в музикалните среди. Така Мила и Петър се превръщат в посредници между български и чуждестранни артисти.

На въпрос как се стига до това, Мила отговаря без замисляне: "Основна тема ни е била липсата на достатъчно представяне на българска музика и музиканти по сцените извън страната. Няма прокопани канали за разпространение в чужбина, няма държавна политика свързана с износ и популяризиране на изкуството, което се създава в наши дни в България", казва тя. И уточнява, че това не е мрънкане, а обективно наблюдение. "Ето затова работим ние", допълва Георгиева.

"Това, което ме зарежда е, че знам, че може да става по-добре. Вярвам в това", твърди тя и продължава: "И в публиката вярвам, и в музиката вярвам". На въпрос какво влага в това, Мила отговаря обобщено: "Вярвам, че можем и имаме силите да станем европейска страна що се отнася до културата".

Мила смята, че в България има културна публика и тя ще се развива все повече. "Във всеки човек има вкус към хубавото. Просто този вкус трябва да се срещне с предлагането. Т.е. трябва да има предлагане на хубави и умни събития".

Мила Георгиева е родена през 1984 г в София. Завършва музикалното училище в столицата с профил пиано, после и Нов български университет с две специалности - Масови комуникации и Продуцентство и мениджмънт в музикалните изкуства. Кариерата й минава през рекламни агенции и CME (Central European Media Enterprises).

От 2015 г. Мила е член на управителния съвет на Българска музикална асоциация, където основният й ресор отново е "международна дейност". През 2017 г. се присъединява към екипа на A to Jazz. Година по-късно започва да работи и с Four For Music - българска звукозаписна компания за филмова музика, която работи основно за международни продукци, между които Star Wars, The Crown, His Dark Materials, Catch 22 и други.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.