ПОЛИ ПАУНОВА, "Свободна Европа"

Точно десет години. На толкова стана популярният в България A to Z Jazz Festival.

Пръв зад каузата застава Петър Димитров, за когото вече сме ви разказвали. Малко по-късно обаче към екипа на A to Z Jazz се присъединява Мила Георгиева, която се захваща с международните дейности, свързани с фестивала. Така от 2017 г. заради усилията на Мила българската джаз сцена става все по-позната на два континента – Европа и Северна Америка.

"A to JazZ Festival, колкото и клиширано да звучи е кауза", започва разпалено Мила. Тя разказва как началото е сложено от нейния приятел и съученик от музикалното училище – Петър.

"Основната ни цел е да привлечем повече публика към джаза и да разбием клишето в България, че джазът е елитарна музика, която се слуша от група интелектуалци в тежка обстановка", казва Мила Георгиева. И продължава: "Джазът е музиката на свободния дух, на младите хора, тя така е създадена някога по доковете в Ню Орлиънс… От хората, които са работили там. Това е единствената причина A to JazZ и до ден днешен да е с вход свободен".

Шест години след създаването си фестивалът придобива сериозна значимост и започва да привлича широко международно внимание. През 2017 г. A to Z Jazz става част от Европейската джаз мрежа, заедно с още 160 джаз фестивала в Европа. "Именно това беше причината аз да стана част от основния екип на феста", разказва Мила.

Тя си спомня, че през 2017 г. заедно с Петър отиват на първия си международен форум.

"Там ни бяха категоризирали в разлчини работни групи, спрямо големината на фестивалите. В този момент се оказа, че сме в работната група на 20-те най-големи джаз феста в Европа, между които и наши кумири като North Sea Jazz. Тогава си дадохме сметка, че тази платформа за достигане на българска музика до международна аудитория, за която страдахме толкова години, всъщност вече я има".

"Реално извън фолклорните ни ансамбли и то в определени територии, ние, нашите колеги и творчеството ни, не съществуваме на европейската културна карта. Това беше и все още е наша голяма болка. Няма платформа, на която да стъпят българските музиканти, за да популяризират музиката си и да се качат на меджународна сцена", обяснява Мила в деня, в който прави последните приготовления за джаз конференцията.

В момента, няколко години по-късно, освен феста, организацията A to Jazz стои зад ежегодна конференция за джаз артисти в България. Тя се провежда заедно с фестивала и е истинско събитие в музикалните среди. Така Мила и Петър се превръщат в посредници между български и чуждестранни артисти.

На въпрос как се стига до това, Мила отговаря без замисляне: "Основна тема ни е била липсата на достатъчно представяне на българска музика и музиканти по сцените извън страната. Няма прокопани канали за разпространение в чужбина, няма държавна политика свързана с износ и популяризиране на изкуството, което се създава в наши дни в България", казва тя. И уточнява, че това не е мрънкане, а обективно наблюдение. "Ето затова работим ние", допълва Георгиева.

"Това, което ме зарежда е, че знам, че може да става по-добре. Вярвам в това", твърди тя и продължава: "И в публиката вярвам, и в музиката вярвам". На въпрос какво влага в това, Мила отговаря обобщено: "Вярвам, че можем и имаме силите да станем европейска страна що се отнася до културата".

Мила смята, че в България има културна публика и тя ще се развива все повече. "Във всеки човек има вкус към хубавото. Просто този вкус трябва да се срещне с предлагането. Т.е. трябва да има предлагане на хубави и умни събития".

Мила Георгиева е родена през 1984 г в София. Завършва музикалното училище в столицата с профил пиано, после и Нов български университет с две специалности - Масови комуникации и Продуцентство и мениджмънт в музикалните изкуства. Кариерата й минава през рекламни агенции и CME (Central European Media Enterprises).

От 2015 г. Мила е член на управителния съвет на Българска музикална асоциация, където основният й ресор отново е "международна дейност". През 2017 г. се присъединява към екипа на A to Jazz. Година по-късно започва да работи и с Four For Music - българска звукозаписна компания за филмова музика, която работи основно за международни продукци, между които Star Wars, The Crown, His Dark Materials, Catch 22 и други.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...