БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
След филма „Останалото е пепел“ осъзнах, че режисьорът Георги Костов, разработвайки историята на Александър Томов, се е стремил да акцентира на три сюжетно – тематични ядра в своята постановка – да разкаже една интересна и завладяваща интимна драма между американски журналист и българка , страстна и невъзможна за седемте септемврийски дни и нощи на 1944 г., да се опита да осмисли трагичната съдба на вечно не станалата и несполучилата България и да вмести като основен персонаж популярния и обрасъл с легенди образ на политика и банкера Атанас Буров.
За незапознатите припомням, че Томов разработва сценария си отдавна.Аз например го четох под друго заглавие „А ла булгаро“, поместен като подлистник, в едно отдавна несъществуващо списание отпреди 28 години!
Желанието на Александър Томов да реанимира проекта си заслужава уважение, но е необходимо да допълним, че заедно със стегнатия сюжет, напрегнатата интрига и забавния и софистициран диалог в литературната първооснова на филма куцат двата основни мъжки персонажа – на Джордж Смит и на нашия банкер.
Джордж Смит и като драматургия, а и при екранната му интерпретация от Нейтън Купър си остава един приятен чужденец, така и не разбрал сложността на ситуацията и трагедията на държавата, в която е попаднал, дори и след запознанството си с Буров.
Сигурно и заръката на банкера, отправена към сената на САЩ – да не ни забравят и да не вярват на триковете на Сталин, целящ установяване на кървава диктатура у нас, е предадена нескопосно и с дежурни и нищо незначещи думи от Смит, след като съдбата ни от 9 септември 1944 г. нататък е ясна.
Това, което би трябвало да бъде този образ за повествованието и внушението го подсказва Бен Крос, изявяващ се като възрастния Смит. Само с няколко едри щриха, уверено и със замах той създава запомнящ се и силен персонаж, пред когото благоговее дори интервюиращата го тв журналистка – Неда Спасова.
Буров в иначе великолепната и зряла изява на Асен Блатечки се опитва да жонглира между салонния лъв, изпечения политикан,загрижения съпруг и грубоватия мачо, който, щом се налага, забравя за възпитанието си от Лондон и Париж и стреля по шофьора си Спас – Андрей Будинов, дръзнал да иска повишение на заплатата си , разговаря като с равен с коварния комунистически лидер - Симеон Лютаков в Ючбунар и назидава премиера Муравиев – Свежен Младенов.
Признавам, че на моменти образът му звучи клиширано – особено, когато декламира иначе ценните си прозрения че ние сами трябва да ковем съдбата си и да разчитаме на собствените си сили, за до пазим България, но смятам, че като излъчване и външност е по-правдив от рафинираното изпълнение на Коста Цонев в „Жребият“ (1993) на Иванка Гръбчева.
Ако трябва да открояваме някого – това е безспорно Диляна Попова.
Тя загатна за потенциала си в „Завръщане“ (2019) на Ники Илиев, но едва сега в облика на Мария, доказва, че може да създаде естествено и непосредствено пълноценен драматичен образ на жена – воин, секретарка и шпионка на шефа си в сянка, която, оказва се , е и родолюбка, пренебрегнала любовта на неопитния янки и сама станала жертва на партизанските изблици от септемврийските безотговорни дни на 1944 г.
Диляна играе приглушено и вдъхновено и ако има за какво да съжаляваме, то е, че опитен постановчик като Георги Костов –създател на „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ (2012) и „XIа“(2016) не се е помъчил да доразработи и обогати още малко тази толкова благодатна героиня.
Любопитен и нуждаещ се от похвала е фактът, че филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева все пак звучи автентично като визия - за това заслугата е на художника Боряна Минчева и на оператора Емил Топузов.
В добавка музиката на Петко Манчев съществено допринася за атмосферата и пробуждането на чистата емоция в душите ни, която, признавам си, усетих към края на филма.
„Останалото е пепел“ е творба, не преследваща амбициозни задачи, но разказала ефектно и въздействено една драматична история с универсално звучене.
При честването на 145 г. от рождението на Атанас Буров.
-------
„Останалото е пепел“, 2020, 100 мин., сц. Александър Томов, реж. Георги Костов, разпространява „Лента“
