В интервю за РИА Новости френската актриса и режисьор Фани Ардан заяви, че право на всеки е да изрази мнението си по темата за сексуалиния тормоз. 

Тя е убедена, че отличителна черта на всяка страна е свободата на словото. Според нея всеки може да сподели гледната си точка, но е длъжен да носи отговорност за това.

„Всякакви мнения могат да бъдат изказани, но това е лична отговорност на всички. Аз съм далеч от манталитета на тълпата. Струва ми се, че жената и мъжът са противоречиви създания. Именно това прави хората толкова вдъхновяващи. В противен случай всички биха правили едно и също. Мен това ме привлича“, категорична е актрисата.

На 10 януари стана известно, че 100 популярни френски жени, включително и актрисата Катрин Деньов, са подписали колективно писмо срещу започналия натиск към мъжете, обвинени в сексуален тормоз. Те заявиха, че опитът да се съблазни жена не може да се сравни с изнасилване. Тази позиция предизвика множество критики и Деньов беше принудена да се извини.

ФАНИ АРДАН е родена на 22 март 1949 г. Израства в Монако и на 17-годишна възраст се мести в Екс ан Прованс, където учи в университет. Дебютира в театъра през 1974 г. След 10 години е кинозвезда. Световна слава печели с ролята си в „Съседката“ (1981), където партнира на Жерар Депардийо. Филмът е режисиран от Франсоа Трюфо и й носи номинация за  „Сезар” за най-добра актриса (1982). През 1984 г. е номинирана отново за същата награда, този път за „Vivement dimanche!”, който отново е режисиран от Трюфо. Ардан има връзка с Трюфо, от когото има една дъщеря (Жозефин), родена на 28 септември 1983 г.

 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.