„Ние живеем само веднъж и нямаме право да правим това, което не ни харесва.”

„Няма никакъв смисъл да се страхуваме от неизбежното.”

„Винаги съм мечтала да бъда актриса, защото обичах думите, театъра, поетическия език. Когато бях момиче и попаднех да красив пасаж от книга, винаги тичах при сестра ми и го четях на глас. Толкова е хубаво чувството да споделиш нещо красиво с някой друг.”

„Никога не съм правила нещо за пари. Това е единственият ми лукс – нямам къща, нямам нищо, но имам моята свобода.”

„Най-ужасното нещо е да си конформист.”

„Комплиментът е като парфюм.”

„Обожавам големите семейства, но за мен любовта не се изразява в пръстена на пръста.”

„Бих искала да бъда фризьорка – да имам салонче в малко селце в Сицилия. Понякога си мечтая затова. Бих подстригала всички – от свещеника до мафиота, красиви дами и млади булки. Това би било най-важното място в селото.”

„Особеност на френското кино е , че режисьорът вмъква жената по средата на историята. И ако разгледате внимателно френската литература – Балзак, Флобер, Стендал – винаги търсете жената.”

„Мисля, че става все по-нормално да виждаме все по-стари актьори на екрана, защото населението все повече застарява. Киното е като виното.”

„Причината да не се омъжа никога е, че майка ми и баща ми се обичаха много и бяхме перфектното семейство. Бяхме като малка къща в прерията. Винаги съм се страхувала, че не мога да се меря с това.”

„Жената е като земята. Не е това, което виждате на повърхността. Тя е нещо дълбоко. Страшна загадка. Бездна.”

„Истинската жена прилича на шампанското – общителна, винаги усмихната, непредсказуема и чувствена.”

„Старостта не съществува.”

ФАНИ АРДАН -  френска актриса, родена на 22 март 1949 г. Израства в Монако и на 17-годишна възраст се мести в Екс ан Прованс, където учи в университет. Дебютира в театъра през 1974 г. След 10 години е кинозвезда. Световна слава печели с ролята си в „Съседката“ (1981), където партнира на Жерар Депардийо. Филмът е режисиран от Франсоа Трюфо и ѝ носи номинация за награда „Сезар” за най-добра актриса (1982). През 1984 г. е номинирана отново за същата награда, този път за „Vivement dimanche!”, който отново е режисиран от Трюфо. Ардан има връзка с Трюфо, от когото има дъщеря (Жозефин), родена на 28 септември 1983 г.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.