"Свободна Европа"

Тя е една от най-големите звезди на френското кино вече почти шест десетилетия. Има зад гърба си десетки незабравими роли и не спира да защитава каузите, които смята за важни. Тя е Катрин Деньов, която на 22 октомври навърши 78 години.

Кариерата й в киното започва, когато е едва на 14 години с филма „Ученички“ (Les Collégiennes, 1957). Тогава не е сигурна, че иска да е актриса. Но от онзи момент до днес не е спряла да се занимава с кино. Участвала е в повече от 100 филма и има десетки награди.

„Когато правиш нещо, което много обичаш, като да снимаш филми или да пишеш, това ти помага да останеш във форма дори когато си много уморен“, казва тя в интервю през 2015 г.

Започва да се занимава с актьорска работа покрай по-голямата си сестра Франсоаз Дорлеак. Двете заедно играят в няколко филма, от които най-популярен е „Госпожиците от Рошфор“ (Les Demoiselles de Rochefort, 1967) на Жак Деми. Същата година Франсоаз умира при катастрофа. Катрин Деньов никога не говори публично за смъртта на сестра си.

Първата й голяма роля е във „Порок и добродетел“ (Le Vice et la Vertu, 1963) на режисьора Роже Вадим. За ролята на Жюстин 20-годишната Деньов боядисва косата си руса и оттогава не променя цвета.

Следва главната роля в мюзикъла „Шербургските чадъри“ (Les Parapluies de Cherbourg, 1964) на Жак Деми. По-късно Деньов казва, че именно срещата с режисьора я е накарала да поиска да продължи да бъде актриса.

Голяма популярност й носи ролята на богата съпруга с таен живот на проститутка във филма на Луис Бунюел „Дневна красавица“ (Belle de jour, 1967). Играе и главната роля във филма на Роман Полански „Отвращение“, в „Сирената от Мисисипи“ и „Тристана“.

Последният филм, в който е участвала, е „Истината“ (La Vérité, 2019) на японския режисьор Хирокадзу Корееда, в който си партнира с Жулиет Бинош и Итън Хоук.

Освен като актриса, Деньов има изяви като модел и като рекламно лице за марки като „Шанел“ и „Ив Сен Лоран“. Два пъти се е снимала за списание „Плейбой“.

Катрин Деньов е известна и с активната си гражданска позиция.

През 1971 г. е една от 343 актриси, писателки, певици и интелектуалки, които подписват отворено писмо, в което признават, че са направили аборт. По това време във Франция прекъсването на бременността е инкриминирано, а наказанието е затвор. Затова много жени прибягват до аборт в домашни условия, който е опасен за живота им. „Манифестът на 343-те“ призовава пълната забрана на аборта да отпадне. Това се случва през 1975 г.

Деньов участва и в световни кампании за отмяна на смъртното наказание.

През 2018 г. актрисата става обект на критики като подписва отворено писмо, в което се казва, че движението MeToo, което беше започнато от жертви на сексуален тормоз, е стигнало „твърде далеч“ и се е превърнало в „лов на вещици“. По-късно Деньов каза, че твърдо се противопоставя на насилието и се извини на жертвите, които са се почувствали засегнати.

Когато дава интервюта, Деньов предпочита да говори само за работата си и рядко коментира личния си живот. През последните години обаче често казва, че обича да прекарва свободното си време като се занимава с градинарство и гледа петимата си внуци. Има две деца – Кристиан Вадим от съжителството си с режисьора Роже Вадим и Киара Мастрояни от връзката си с актьора Марчело Мастрояни. Била е женена за фотографа Дейвид Бейли.

Катрин Деньов е родена в Париж в семейството на Морис Дорлеак и Рене Деньов. Тя приема фамилията на майка си, за да се разграничи от сестра си, която вече е добила известност като актриса, когато Катрин започва кариерата си.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.