Морис Равел е единственият автор на "Болеро" и прочутото музикално произведение няма съавтори, постанови съд във Франция, съобщава АФП.

В петък френският съд се произнесе по дело на наследниците на Морис Равел (1875-1937) и тези на руския художник и сценограф Александър Беноа (1870-1960), в което те пледираха за съавторство на руснака и искаха удължаване на срока на авторските права върху "Болеро".

Автопортрет на Александър Бенуа

Във Франция авторското право върху музикална композиция е валидно за целия живот на нейния автор и за следващите 70 години, след което то става обществено достояние и може да се използва свободно.

Досега композицията „Болеро“ бе защитена в продължение на 78 години и четири месеца, тъй като законът предвижда удължаване на срока, за да се компенсират френските творци за загубата на приходи по време на двете световни войни, с което срокът изтече на 1 май 2016 г.

По време на изслушването на 14 февруари наследниците на художника твърдят, че отказът да се признае дядо им за съавтор на този световен успех, не е право, което Sacem може да си присвои. „Музиката на „Болеро“ е създадена специално за балета“, каза Едуар Мил, адвокат на наследницте на Бенуа. 

След успеха на Равел се смята, че „Болеро“ е „съвместна работа“ с руския художник, а историческите аргументи са в негова подкрепа. Тези аргументи включват присъствието на името на Бенаа в плакатите за премиерата на творбата на Равел през 1928 г.

Според адвоката на Sacem, Жозе-Андрей Беназераф, твърденията на ищците са „историческа измислица“.

Признаването на съавторство би означавало „да се скъса документът на декларацията от 1929 г., подписан от Равел, който се определя като единствен автор на „Болеро“, за да се замени, нарушавайки моралните права на композитора, който винаги се е смятал за единствен автор“, каза организацията по време на изслушването.

Въпреки че авторските възнаграждения се определят „за даден период от време и за милиони евро“ годишно, според информацията, предоставена на АФП от адвоката на Sacem, Беназераф, сумите са достигнали средно 135 507 евро годишно между 2011 и 2016 г.

 

Източник: Анна Владимирова, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина