„Искаха да ми уредят закуска с Чарли Чаплин, но съобразих, че това няма да е забавно и за двама ни. Той не знае и дума на френски.“
„В края на крайщата трябва да се признае, че разсъжденията на критиците не са винаги освободени от пристрастия. А често дори нападателните напори маскират липсата на познания.“
„Великата музика, убеден съм в това, винаги идва от сърцето. Музика, създадена само по пътя на технологиите, не си струва хартията, на която е написана. Това е моят постоянен аргумент против така наречената „модерна музика“, която е създадена от младите композитори от „радикалното“ направление. Тяхната музика е продукт на интелекта, но не и на душата.“
„Знам, че съвременната музика няма правила.“
„Безумието е повторение на едно и също действие.“
„Аз не съм композитор модернист в истинския смисъл на думата, моята музика е далече от бунтарството, тя маркира еволюционното развитие. Въпреки че съм отворен за нови идеи, никога не се опитвам да опровергая установените закони на хармонията и композицията. Напротив, винаги съм търсил вдъхновение от творчеството на великите композитори, и моята музика в своята основа се опира на традициите и израства от тях. Никога не престанах да се уча от Моцарт.“
„Мадам, когато Вие станете известна пианистка, аз ще бъда много стар, достигнал върха на славата, или може би всички ще са ме забравили. Ще Ви бъде приятно да си спомните, че сте доставили на композитора рядко удоволствие – да чуе изпълнение на толкова трудно произведение точно според плана му: 68-69.“
„Често повтаряният упрек - в творчеството на Шопен няма еволюция. Нека да е така. Но какъв буен цъфтеж: „Полонеза – фантазия“, „Предсмъртна прелюдия (оп. 46)“, „Баркарола (оп. 60.)“
„Толкова съм свикнал на убийствената си самота, че това не ме притеснява.“
„За нас, баските, песента и танцът са като хляба и съня.“
МОРИС РАВЕЛ – френски композитор, роден на 7 март 1875 г. На широката публиката е познат най-вече с оркестровото си произведение „Болеро“, чийто мотив се запечатва в неговото съзнание след посещение в завод. Бил е голям почитател на Дебюси, но успява да създаде собствен, разпознаваем стил. Живял е тихо и скромно и никога не е заемал ръководни длъжности. Участвал е като доброволец в Първата световна война, но претърпява инцидент и до смъртта си страда от хронично безсъние. Давал е уроци по оркестрация на Джордж Гершуин. Повлиява се от джаза. Умира на 28 декември 1937 г.
