Днес, 5 февруари, се навършват 100 години от рождението на незабравимата поетеса и 7 години от смъртта й .
---
Зайченцето бяло
Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.
Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.
Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!
Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?
Спряла под елата
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на Щуреца булка.
Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
милата си майка.
Работна Мецана
Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.
Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.
Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!
Рожден ден
За своя празник Веселин
получи блок и пластилин,
велосипедче и боички.
- Честито! - казваха му всички
познати и роднини. -
Ти вече си на три години,
ти вече станал си голям! -
А в огледалото и сам
видя той ясно, че от снощи
пораснал е с три пръста още.
Но тръгнаха си вуйчовци и лели
и двете братовчедки в рокли бели,
и трите момченца
с чипи носленца,
и другите гости, които
дойдоха да кажат "честито".
На пода - книжки от бонбонки,
на стола - нови панталонки.
А Веселинчо по пижама,
щастлив, целуна нежно мама
и татко, и доброто братче,
и хоп! - в зеленото креватче.
Ала едва се мушна под юргана,
и нещо много, много смешно стана -
налапа пръстче нашият юнак
и като бебе го засмука пак.
Забрави Веселин, за срам,
че вече е голям!
ЛЕДА МИЛЕВА – поетеса и преводачка, родена на 5 февруари 1920 г. Дъщеря е поета Гео Милев. Автор е на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Писала е множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. „Има ли българско дете, което да не знае чудесната песничка за бялото зайче, което се заиграло и се изгубило, защото закъсняло и по мръкнало не можело да намери пътя. Помогнала му светулката, която озарила пътя с лампичката си”, пише Ангел Каралийчев през 1963 г. в предговора на книга „Весели балони”.
Умира на 5 февруари 2013 г.
