„Отсъстващият баща, неговото присъствие винаги е било силно в нашия дом. Първо, защото той ни остави своето огромно богатство – това бяха книги, много книги, много хубави книги, на много езици. И завета към майка ми – децата трябва да учат много езици. За което съм му много благодарна и на него и на майка ми. Когато ми се случваше да пътувам в различни страни на конгреси и конференции, винаги пращах картичка на майка ми – благодаря ти, че си ме пращала да уча чужди езици от малка.“

„Защото животът е сцена и всички ние сме актьори.“

„Най-важното е да имаш цел и да я следваш.“

„Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

„Дългът, пък и задължението на писателите, е да не престават да пишат. Въпросът е друг сега – колко имат възможност да издават и каква е книгоразпространителската система. Защото е безсмислена, дори и хубава да е книгата, ако не стигне до своите читатели. А днес даже и в читалищните библиотеки вече не попада всичко, защото читалищата са бедни. Проблемите са доста сложни пред българската култура и пред книгата, по-специално. А пред детската книга още повече.“

„Няма никакво съмнение, че нито едно правителство не би могло да си позволи лукса да не се интересува от културната политика. Но, както виждаме, у нас като че ли това в момента не е приоритет. Не е приоритет струва ми се и образованието. Като гледаме как се затварят училища, как се променят програми без да са дообмислени, като минаваме край празни, пустеещи училища в селата. Това са много тъжни явления и действително министерствата, правителството и парламента имат огромна отговорност.“

„Един лош превод може да компрометира и доста добро произведение на голям автор. Да кажем, един Шекспир е толкова мъчен за превеждане, че ако не попадне в ръцете на майстор, както в нашия случа с Валери Петров, това няма да бъде Шекспир.“

„В богато общество възможностите са едни, а в бедна страна като нашата е различно.“

 „Ако умеем да доставим на децата хубави книги, мисля, че няма за какво да се тревожим.“ 

„Чела съм първия том на „Хари Потър". Едва ли без тази гигантска, световна реклама, би имал този огромен успех. Не смятам, че това е книгата на века или явление като приказките на Андерсен или „Макс и Мориц" на Вилхелм Буш.“

---

Зайченцето бяло

Зайченцето бяло

цял ден си играло

в близката горичка

със една сърничка.

 

Вече се стъмнило,

слънцето се скрило.

Зайчето разбрало,

че е закъсняло.

 

Хукнало да бяга,

както му приляга,

но във тъмнината

сбъркало следата!

 

Седнало да плаче

малкото юначе.

На кого да каже

път да му покаже?

 

Спряла под елата

с лампичка в ръката

малката Светулка,

на Щуреца булка.

 

Зайчето видяла,

пътя му огряла.

Отишло при Зайка,

милата си майка.

 

Работна Мецана

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре,

Меца сама си говори:

- Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две меродия,

гозба да видите вие?

 

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!

 

Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!

 

Бързала Меца, но спряла -

сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? -

тя заприказвала сладко. -

 

Хапваш ли честичко зеле?... -

Час или два отлетели.

- Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

- Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!

 

После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: - Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха -

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря...

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

 - Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

 

Трупай, събирай - да има!

Скоро ще дойде и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!

 

Тук-там Мецана поспряла -

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.

 

- Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!

 

Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.

 

Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата...

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

 

Рожден ден

За своя празник Веселин

получи блок и пластилин,

велосипедче и боички.

- Честито! - казваха му всички

познати и роднини. -

Ти вече си на три години,

ти вече станал си голям! -

А в огледалото и сам

видя той ясно, че от снощи

пораснал е с три пръста още.

Но тръгнаха си вуйчовци и лели

и двете братовчедки в рокли бели,

и трите момченца

с чипи носленца,

и другите гости, които

дойдоха да кажат "честито".

На пода - книжки от бонбонки,

на стола - нови панталонки.

 

А Веселинчо по пижама,

щастлив, целуна нежно мама

и татко, и доброто братче,

и хоп! - в зеленото креватче.

Ала едва се мушна под юргана,

и нещо много, много смешно стана -

налапа пръстче нашият юнак

и като бебе го засмука пак.

Забрави Веселин, за срам,

че вече е голям!

ЛЕДА МИЛЕВА – поетеса и преводачка, родена на 5 февруари 1920 г. Дъщеря е поета Гео Милев. Автор е на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Писала е множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. „Има ли българско дете, което да не знае чудесната песничка за бялото зайче, което се заиграло и се изгубило, защото закъсняло и по мръкнало не можело да намери пътя. Помогнала му светулката, която озарила пътя с лампичката си”, пише Ангел Каралийчев през 1963 г. в предговора на книга „Весели балони”.

Умира на 5 февруари 2013 г. 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

Алън Паркър, британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари преди 81 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.