1892 г. - "Русия обаче не предполагаше, че българите ще са способни да направят и крачка без нея"

Детайли
Книги:
Откъси и анотации;

АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА, фейсбук

Из  "България и бъдещето на славяните" (1892) от Дж. Менарини, прев. от италиански Дария Карапеткова, изд. "Колибри", 2020.

Тогава българите посрещнаха руснаците и приеха от тях администратори, генерали, висши офицери; те видяха в тяхно лице освободителите на България, а руснаците от своя страна се обнадеждиха, че ще направят от нея бъдеща царска провинция.

По този начин Русия се надяваше да стане господарка на тази така важна стратегическа позиция, която България притежава на Балканския полуостров и без която един решителен поход към Константинопол винаги ще й бъде невъзможен.

(...)

Русия обаче не предполагаше, че българите ще са способни да направят и крачка без нея, нито че на Александър Батенберг, възкачен от Договора на българския престол, някога ще му мине през ума да се изтръгне от нейното влияние; дипломатите от Петербург не го смятаха за нищо повече от un bon jeune–homme.

Свързани заглавия

me6

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

„Благоразумното момиче не трябва да влиза в разговори с непознати жаби.“

Шарл Перо, френски писател, роден на 12 януари преди 397 години

Нашата гледна точка

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вашата гледна точка

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…