АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА, фейсбук
Из "България и бъдещето на славяните" (1892) от Дж. Менарини, прев. от италиански Дария Карапеткова, изд. "Колибри", 2020.
Тогава българите посрещнаха руснаците и приеха от тях администратори, генерали, висши офицери; те видяха в тяхно лице освободителите на България, а руснаците от своя страна се обнадеждиха, че ще направят от нея бъдеща царска провинция.
По този начин Русия се надяваше да стане господарка на тази така важна стратегическа позиция, която България притежава на Балканския полуостров и без която един решителен поход към Константинопол винаги ще й бъде невъзможен.
(...)
Русия обаче не предполагаше, че българите ще са способни да направят и крачка без нея, нито че на Александър Батенберг, възкачен от Договора на българския престол, някога ще му мине през ума да се изтръгне от нейното влияние; дипломатите от Петербург не го смятаха за нищо повече от un bon jeune–homme.
