Неотдавна беше осветлен един смайващ факт от нашата история, който избягва да се коментира, а още по-малко да се разпрострява. От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките - освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато. 

Във въпросния брой на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. 

Впрочем този цитат ни отваря очите, че всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските амбиции на Русия са съзирали в нас потенциал за раждането на нова „Задунайска губерния“ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 г. в съветската страна „История на България“, където е отбелязано, че „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война“. 

Все пак загиналите за свободата ни руски и украински войничета едва ли са знаели тези подробности и вероятно наистина безкористно са оставили костите си по нашите земи. Те заслужават нашите цветя и благодарност.