Непубликувана досега книга на колумбийския писател и носител на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес беше издадена десет години след кончината му, съобщи в. "Ню Йорк таймс". 

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни. 

    Десетилетие след смъртта на автора на "Сто години самота", синовете му решават да публикуват книгата против волята на баща им. 

"Той ми каза, че трябва да бъде унищожена", разказа най-малкият син на писателя - Гонсало Гарсия Барка, пред в. "Ню Йорк таймс". Наследниците на Маркес обаче решават, че в книгата "има много смисъл и е доста трогателен", светът трябва да го прочете.

Маркес работи над текста в последните години от живота си. Заради здравословното си състояние обаче той не успява да го завърши и се отказва да го публикува. 

Неизбежното разочарование на читателите от новата книга на Маркес може да бъде насочено отчасти към двамата синове и литературни агенти на твореца, които са разрешили публикуването й, въпреки че баща им е изразил ясно волята си. "Тази книга не върви", казал им той. "Тя трябва да бъде унищожена." 

Книгата е микроскопична история, чието съдържание едва ли е достатъчно, за да бъде наречена новела, още по-малко завършен роман. Четенето й може да предизвика нездравословно разочарование у онези, които познават най-незабравимите творби на Гарсия Маркес, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". 

Творецът завършва петата и последна чернова в края на 2004 г., когато е на 77 години, по времето, когато паметта му започва безмилостно да отслабва, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Проблемите му тогава може да не са били очевидни, но изглежда са настъпили достатъчно рязко, за да попречат на автора да поддържа въображаемия свят, който изисква писането на художествена литература. "Животът е това, което човек помни и както го помни, за да го разказва", се казва в мемоарите от 2002 г. на колумбийския писател "Да живееш, за да го разказваш". 

Габриел Гарсия Маркес почина през 2014 г. на 88-годишна възраст. 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

 

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина