Непубликувана досега книга на колумбийския писател и носител на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес беше издадена десет години след кончината му, съобщи в. "Ню Йорк таймс". 

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни. 

    Десетилетие след смъртта на автора на "Сто години самота", синовете му решават да публикуват книгата против волята на баща им. 

"Той ми каза, че трябва да бъде унищожена", разказа най-малкият син на писателя - Гонсало Гарсия Барка, пред в. "Ню Йорк таймс". Наследниците на Маркес обаче решават, че в книгата "има много смисъл и е доста трогателен", светът трябва да го прочете.

Маркес работи над текста в последните години от живота си. Заради здравословното си състояние обаче той не успява да го завърши и се отказва да го публикува. 

Неизбежното разочарование на читателите от новата книга на Маркес може да бъде насочено отчасти към двамата синове и литературни агенти на твореца, които са разрешили публикуването й, въпреки че баща им е изразил ясно волята си. "Тази книга не върви", казал им той. "Тя трябва да бъде унищожена." 

Книгата е микроскопична история, чието съдържание едва ли е достатъчно, за да бъде наречена новела, още по-малко завършен роман. Четенето й може да предизвика нездравословно разочарование у онези, които познават най-незабравимите творби на Гарсия Маркес, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". 

Творецът завършва петата и последна чернова в края на 2004 г., когато е на 77 години, по времето, когато паметта му започва безмилостно да отслабва, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Проблемите му тогава може да не са били очевидни, но изглежда са настъпили достатъчно рязко, за да попречат на автора да поддържа въображаемия свят, който изисква писането на художествена литература. "Животът е това, което човек помни и както го помни, за да го разказва", се казва в мемоарите от 2002 г. на колумбийския писател "Да живееш, за да го разказваш". 

Габриел Гарсия Маркес почина през 2014 г. на 88-годишна възраст. 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

 

 

 

 

  • ЖИВОТ С ИДИОТ

    Теодор Ушев: Идиотизмът превзема света

     „Живот с идиот“  живееше в мен 20 и няколко години, и все не намирах смелост да посегна към него. Знаейки, че ще бъде много трудно да види бял свят, където и да било, поради начина, по който е разказан", казва аниматорът. 

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 51 години

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

Кожата на руснаците

 

Отговорът на въпроса защо руснаците са фашисти? Прост е той, лесен: защото са народ, който няма достойнство. И изглежда, никога не е имал. Затова онези от руснаците, които искат да живеят с достойнство, руският народ и руската власт ги обявяват за предатели. И заедно ги прогонват… И заедно ги убиват…  

Един висок провал

 

Впечатления на един литератор от филма на Франсоа Озон „Чужденецът“...

 

 

 Благодат или помилване?

 

,„Помилване“ е сред най-важните, значими и ценни филми, появили се през тази година…