Непубликувана досега книга на колумбийския писател и носител на Нобелова награда за литература Габриел Гарсия Маркес беше издадена десет години след кончината му, съобщи в. "Ню Йорк таймс". 

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни. 

    Десетилетие след смъртта на автора на "Сто години самота", синовете му решават да публикуват книгата против волята на баща им. 

"Той ми каза, че трябва да бъде унищожена", разказа най-малкият син на писателя - Гонсало Гарсия Барка, пред в. "Ню Йорк таймс". Наследниците на Маркес обаче решават, че в книгата "има много смисъл и е доста трогателен", светът трябва да го прочете.

Маркес работи над текста в последните години от живота си. Заради здравословното си състояние обаче той не успява да го завърши и се отказва да го публикува. 

Неизбежното разочарование на читателите от новата книга на Маркес може да бъде насочено отчасти към двамата синове и литературни агенти на твореца, които са разрешили публикуването й, въпреки че баща им е изразил ясно волята си. "Тази книга не върви", казал им той. "Тя трябва да бъде унищожена." 

Книгата е микроскопична история, чието съдържание едва ли е достатъчно, за да бъде наречена новела, още по-малко завършен роман. Четенето й може да предизвика нездравословно разочарование у онези, които познават най-незабравимите творби на Гарсия Маркес, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". 

Творецът завършва петата и последна чернова в края на 2004 г., когато е на 77 години, по времето, когато паметта му започва безмилостно да отслабва, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Проблемите му тогава може да не са били очевидни, но изглежда са настъпили достатъчно рязко, за да попречат на автора да поддържа въображаемия свят, който изисква писането на художествена литература. "Животът е това, което човек помни и както го помни, за да го разказва", се казва в мемоарите от 2002 г. на колумбийския писател "Да живееш, за да го разказваш". 

Габриел Гарсия Маркес почина през 2014 г. на 88-годишна възраст. 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

 

 

 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...