„Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.”

„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...”

„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.”

„Няма лекарство, което да излекува това, което щастието не може.“

„Това, което има значение в живота, не е какво ти се случва, а какво си спомняш и как си го спомняш.“

„Сексът е утехата, която можеш да имаш, когато нямаш любов.“

„В сърцето ми имаше повече стаи от публичен дом.“

„Мирът често е първата жертва на войната.“

„Няма по-голяма слава от тази да умреш в името на любовта.“

„Хората имат три живота – публичен, личен и таен.“

„Винаги казвай каквото чувстваш. Но прави каквото мислиш.“

„В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.“

„Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш, само бъди предпазлив.“

„Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.“

„Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.“

„Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.“

„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.“

„Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.“

„Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.“

„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.“

„Това, че някой не те обича както на теб ти се иска, съвсем не означава, че не те обича с цялото си същество.“

„Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.“

„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.“

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време.”

„Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.”

„На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.”

„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват неочаквано.”

 „Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.”

„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.”

 „На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!”

 „Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.”

ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС (ГАБО) - колумбийски писател, журналист, издател и общественик, роден на 6 март 1927 г. Световната слава му носи романа „Сто години самота“ през 1967 г. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех. През 1982 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература. Смятан е за най-известния представител на магическия реализъм. През 1993 г. Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга.

Умира на 17 април 2014 г.