"Христо Ботев"

Радой Ралин е незаобиколим фактор както в българската литература, така и в модерната ни история. Винаги личността на Радой Ралин ще предизвиква разговори за истината – за вярното и невярното в нашия живот, за умението да кажеш истината навреме и разбираемо. Тази книга е автентично близка до това, което беше Радой Ралин. Книгата показва Радой Ралин на фона на контекста на целия ХХ век. Всеки ред от забележителното му творчество бива актуализиран от тази литературна анкета и я превръща в забележителна хроника на българския ХХ век.

Книгата е и животоописание, и емоционално-интелектуална енциклопедия, защото от Таньо войвода се стига до отказа за приема в Президентството за 24 май по времето на Петър Стоянов. В същото време това е книга с пулс – тя има ритъм и дишане, което рядко се случва с биографично издание – дори когато авторът си го пише. 

„Просто живях…“ е специално издание с литературната анкета на Вихрен Чернокожев с Радой Ралин. Живият диалог и автентичен език се спазват през цялото време. Както анкетираният, така и интервюиращият са от едно ниво. „Просто живях…“  е реабилитация на жанра литературна анкета, този вече изглеждащ ретро жанр. А редакторската работа е прецизна към всички имена и факти в книгата, за да бъде тя четивна за всички – огромен по обем и внимателен труд.  

"Книгата "Просто живях..." е много ценна и интересна от психографска и дори психоаналитична гледна точка. Тук е целият душевен свят и на анкетирания Радой Ралин, но и на анкетиращия Вихрен Чернокожев. Тук двамата разкриват своя интелект, своята чувствителност, своите усети, своите идеи. Тук са две личности в един доверителен диалог. Радой Ралин – изключително широко скроен, винаги с ясна гражданска позиция, с неговата житейска и творческа Одисея, и Вихрен Чернокожев – ерудиран и почтен, с не по-малко дързост към предизвикателствата.

Това е анкета, която се чете на един дъх; захванеш ли я – няма оставяне. Това е „възстановка“, представителна извадка на няколко поколения живот. Тя би могла да бъде повод и за по-сетнешни литературноисторически и психографски изследвания."

Това споделя в предговора съпругата на Вихрен Чернокожев Росица Чернокожева.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...