МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Рожденият ден на Радой Ралин – 23 април, бе почетен със скромно тържество около паметника му пред бившето кино „Изток”, сега магазин „Била”. Годината на раждане се оказва спорна – приживе за Радой се знаеше, че е роден през 1923. И самият той никога не е оспорвал този факт. Не беше суетен, за да си крие годините и да се изкарва по-млад, както правеха някои поетеси от миналото – за него истината бе над суетата. След смъртта му се каза, че е намерен акт за раждане, където е отбелязана 1922. Ако е така, Големият сатирик на България щеше да навърши 95. Ако не е – ще ги навърши догодина. Това няма чак такова значение – по-важното е, че Радой има паметник – не само в квартала, където живееше, а и в народната памет, където вечно ще живее.

Колко жив е Радой не може да се съди по броя на присъстващите – все пак бе неделя, пък и денят бе студен и дъждовен. Събраха се около стотина души, сред тях доста познати лица – приятели и почитатели на Радой. Политици и държавници, разбира се, нямаше – и по-добре. Сатирикът не ги долюбваше – нито предишните, нито сегашните. Пък и те – него. За предишните знаем, за сегашните – сега пак видяхме.

По идея на организаторите (двамата му синове и програма „Христо Ботев” на БНР) присъстващите имаха възможност да кажат нещо от творчеството на поета-сатирик. Двама музиканти – Хайгашот Агасян и Кирил Калев, изпълниха свои песни по стихове на Радой, после микрофонът бе със свободен достъп – доста хора рецитираха известни епиграми от сатирика. Прозвучаха и по-малко известни стихове – като лирик Радой също не трябва да бъде забравян, а препрочитан и припомнян. Неизвестен човек припомни и случая с отказаната награда. Някъде в средата на 90-те авторите на телевизионното „Ку-ку”, които вече богатееха с чалга концерти в стил „Едно ферари с цвят червен”, на бляскава церемония, предавана и по телевизията, връчиха на сатирика ключове от скъп автомобил. Без колебание Радой отказа наградата и дари колата на детска болница... Макар и да са минали повече от двайсет години, този жест е останал в народната памет. Тогава народът ясно отдели своя герой от кукувци и славитрифоновци, които пееха чалги за джипове и ферарита, кичейки се с етикета на „сатирици”... И му издигна паметник, много преди да се появи скулптурата на Чапа на спирка „Плиска”.

Ако се загледа човек в паметника, вижда, че едната ръка на Радой е излъскана – хората, които минават оттук, искат да се докоснат, да се ръкуват с него... Значи паметникът е станал част от живота на столичани – това е доказателството, че поетът е жив. Затова и мястото заслужава да се нарича площад „Радой Ралин” – такова предложение има до Столичната община, но отговор от общината няма.

Нищо, догодина пак ще честваме 95-годишнината на Радой, дотогава общинарите може и да вземат решение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Има едно нещо в този огромен свят, което е сигурно – щастието е за тези, които се опитват да бъдат щастливи. Можем да бъдем аз, вие, всеки друг. Щастието е нагласа на ума, а не на тялото.“

Дъглас Феърбанкс, американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент, роден на 23 май преди 139 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.