„Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. “
„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни… “
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “
„Безсънието на гладния е най-честната телевизия. “
„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден. “
„Вярата е фасадна форма на страха. “
„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“
„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. “
„Докато го надявам, надявам се… “
„Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание. “
„Единствената безспорна истина са некролозите. “
„Ела култ, че без тебе по-култ. “
„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. “
„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! “
„Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. “
„Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм.“
„Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. “
„Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. “
„Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса. “
„Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “
„Приятелството е демокрация, но колко трае? “
„Проституирай според чергата си.“
„Революцията е една премиера. После спектакълът пада. “
„След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? “
„Смеха — и глухите го чуват и слепите го виждат… “
„Спестяваната съвест се олихвява. “
„Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. “
„Съединението прави салата. “
„Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.“
„Търпението е незабележима форма на гниенето! “
„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака - сега за сега си остава простака."
---
„Бедността не е порок, а урок.“
„Битата крава мляко не дава.“
„Да би се яло, не би висяло.“
„Думба-лумба два дни, а година — гладни.“
„Кой постъпва честно, не живее лесно.“
„Който дрънка, е за вънка.“
„Променил се Алия, погледнал се, пак в тия.“
„Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща.“
„Болна Божка за кокошка.“
„Господ види кой отде иде.“
„Заран набожен, вечер разложен…“
„Безплатен оцет по-сладък от мед.“
„В краката лъснат, в главата блъснат.“
„Братски се делили, братски се избили.“
---
УМНАТА
Животът всеки ден ни поучава:
човек не бива да се огорчава.
Светът е оцелял,
защото е търпял...
Безшумно. Кротко. Умната. Полека.
Ще си поправиш всякъде пътека.
Светът е оцелял,
защото е мълчал...
Дано те хване атеросклероза,
за да забравиш делничната проза.
Светът е оцелял,
защото е мижал.
От всички разпри и конфликти бягай!
Не на сърцето! В джеба само слагай!
Светът е оцелял,
защото е бозал.
Което в крайна сметка означава:
човек не бива да се огорчава!
Светът е оцелял,
а колко е живял?
1972
АЛИ-БАБА
Али-Баба,
Али-Баба е име вам известно,
Али-Баба постигал всичко лесно.
А той не бил човек голям,
бил екземпляр, който не важи,
но достатъчно само да каже:
- Отвори се, Сезам!
Днес уви, днес уви,
този номер съвсем не върви.
Днес не стават неща толкоз странни,
днес най-важни са личните данни.
Али-Баба,
Али-Баба не е легенда вече,
Али-Баба в модерни средства се увлече.
И стана той човек голям,
и може всички той да смаже,
щом, портфейла само покаже:
- Отвори се, Сезам!
Днес уви, днес уви,
тоз номер чудесно върви.
И се случват явления странни,
и изключват се личните данни...
Един секрет,
един "Сезам!"
разкрият ли го много хора вече,
той занапред
започва сам
да се самоотрича и си пречи.
И уви, и уви,
май така се върви:
всички данни
ще станат капани.
И за себе си сам
- Затвори се, Сезам!
1955
РАДОЙ РАЛИН – поет, сатирик и писател, роден на 23 април 1922 г. Той е един от най-смелите критици на социализма. Поетът Борис Христов казва за него: „Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора“. Преследван е от полицията преди 9 септември 1944 г., репресиран е и след това. Книгата му „Люти Чушки“ изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София .Той е от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. Бил е редактор в . „Литературен фронт“, „Литературни новини“, „Български писател“. Работил е в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“. Умира на 21 юли 2004 г.
