Нов български университет, издателствата „Жанет 45“ и „Кралица Маб“, „Литературен вестник“ и Столичната библиотека организират юбилейни четения в чест на 80-годишнината на поета Иван Цанев. Те ще се състоят на 30 ноември, вторник, от 18 ч. в Американския център на Столичната библиотека.
Ще бъдат представени три нови издания: на антологичната книга „Археологически разкопки“ от Иван Цанев,(изд. „Жанет 45“); на брой 38/2021 г. на „Литературен вестник“ – под наслов „Осемдесетият хребет на Иван Цанев“ и на критическата книга „Изковаване на шедьовъра: Иван Цанев“ от проф. Пламен Дойнов (изд. „Кралица Маб“, Департамент „Нова българистика“ на НБУ). В четенията ще вземат участие известни автори, литературоведи, публицисти.
ИВАН ЦАНЕВ е роден на 30 ноември 1941 г. в село Острица. Първата му книга „Седмица“ (1968) е посрещната като едно от явленията в младата българска поезия. Следват „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995), „Дърво на хълма“ (2001), „Ранни стихотворения“ (2014). През 70-те и 80-те години се утвърждава и като един от най-добрите български поети за деца с над десет книги с детски стихотворения и поеми. Иван Цанев се явява продължител на българските лирически традиции от 20-те и 40-те години на ХХ в., ярък представител на поетическата вълна „тиха лирика“ от 60-те години на ХХ в. Иван Цанев е носител на редица престижни литературни награди, като Националната награда Петко Р. Славейков (1991), наградата за детска литература Калина Малина (1993), наградата Иван Николов за цялостно литературно творчество (1997), Голямата награда за литература на Софийския университет (2016), Националната литературна награда "Иван Динков" (2016), книгата му „5 за 4“ получава националната награда за детска литература Христо Г. Данов (2002). Стихове на Иван Цанев са превеждани на почти всички европейски езици.
НОВА ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТА
Да беше бъдещето ябълка, ще я разрежа
и не насън ще видя, а наяве –
човек ли, червей ли в сърцевината нежна
на моя утрешен живот се спотаява.
Но краят на едва разлистената приказка
не се провижда, тъмен е за мене
и смутно е в душата ми, откакто Бог поиска
да стана градинар на три съдби зелени.
Три семчици посях и вече с трепет
подслушвайки потайната природа,
ще бдя над своите издънки, докато укрепнат
и пътя до тичинковия кръстопът избродят.
Не падна ли вдън лятото прекършен,
сломен от толкова усилия родилни,
ще чакам приказката за живота да завърши
наесен посред ябълковите градини.
Да вкуся и това – от някой клонест купол
да капне златно мигче и да ме уцели.
А после, после нека ме затрупа
небесното дърво със ябълките си узрели.
---
ДЪРВО НА ХЪЛМА
Да не забравям никога, че има
дърво на хълма –
някъде, далече,
където и да е – дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми напомня
как будните очи в тревата скитат,
как в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не забравя никога за мене.
То е безименно, ще го наричам
търпение и тишина зелена.
Дърво – тъй стройна
плът на мисълта ми! –
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.
