Издателство "Жанет 45" отпечата книга с избрана поезия на Малина Томова в деня, в който щеше да навърши 75 години - 21 януари. До дни изданието ще влезе в книжарниците. Съставител на "Преселница" е поетът Иван Цанев, който е включил в тома стихотворения и бързописи, както и допълнителни текстове за Малина.
Любопитен текстът, който Иван Цанев пише за четвъртата корица но книгата:
"Малина и художничката Яна Левиева се преселиха в друг, необитаван от издатели свят и няма как в тукашните книжарници да се появи книга с оформление като това на отсрещната страница. Но се случи нещо неочаквано, поне за мен. Фотографката Уша Цонкова с помощта на общи приятели издаде ранен вариант на книга, която замисляха с Малина в края на отминалия век: „Слабите места на поезията / Обратната страна на фотографията“ .
Не можах да присъствам на премиерата на тази книга, но имах съзнание за своя дълг пред паметта на Малина. Вече се бях погрижил да подготвя едно ново, цялостно представяне на поетическото ѝ творчество. След антологичната сбирка „Жизнен опит“ и мемоарно-биографичната „Книга за Малина“ , предложени на читателите от ИК „Жанет 45“, дойде ред и на изданието, което държите в ръце..."
"Нека в памет на Малина Томова прочетем едно нейно стихотворение!", призовават от издателство "Жанет 45" .
Към пощенската кутия
Виж, Господ да ме осени със здраве
за още малко —
дордето вечерта полека се избистря
и лъкатуши моята сълза.
Земята да е напоена и нахранена
и над разумната зеленина
малиновият храст да аленее
като внезапно разцъфтяло чувство.
Прозорците измити
да гледат свежо към градината,
а книгата прелистена
с последната си страница да ми помаха.
Да бъде всичко! И животът
да идва, без да си отива.
Защо ти, толкоз отзивчива, млъкна
от седмици насам —
безмълвна чужденко,
лишила ме и днес от вест насъщна.
С какво надеждата си вечер да приспивам?
Но ти се моля: отключи
ръждясала уста
и дай добрата новина
на моето човечество от четирима души
(което си мечтае да е от петима).
МАЛИНА ТОМОВА е родена на 21 януари 1950 година в град Пловдив. Тя е трето дете в семейството на Йорданка и Тома Тодорови (преди нея са родени сестра й Елена и брат й Атанас). В края на 1972 година се омъжва за Иван Цанев, а в края на 1978 вече е майка на три дъщери: Рада, Цвета и Дана.
През 1968 година завършва пловдивската руска гимназия (и английската като частна ученичка), а на следващата година заминава за родопското село Мугла, за да бъде учителка на тамошните деца. От 1971 до 1976 година следва филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски". Между 1981 и 1989 година работи като външен редактор във великотърновския алманах „Янтра". През 1991 става съоснователка на „Литературен вестник", в чийто редакторски екип е до края на живота си. От 1993 до 1997 година е главен редактор на в-к „Романо ило"/„Циганско сърце".
Автор е на книгите „Душа" (1978), „Ежелюбов" (1987), „Стигмати. Книга на познанието" (1994), „Жизнен опит" (2010). Нейни стихотворения са превеждани на английски, френски, испански, руски, полски, унгарски, сръбски и хърватски. Сценаристка е на филмовия сериал „Гори, гори, огънче" и на документалния филм „Василица" (а и на незаснетата „История на една шапка").
Получава сливенската литературна награда на името на Цветан Зангов през 1973 година, а през 1979 наградата на шуменския университет за най-добра първа книга. Кинокритиката ѝ присъжда през 1994 година награда за сценария на филма „Гори, гори, огънче". През 2008 година й връчват Награда за принос към свободата на духа „Георги Василев". През 2012 година е удостоена посмъртно с наградата „Иван Николов" за цялостно творчество, а през 2013 година и с международното отличие за заслуги към полската култура „Bene Merito".
Превела е от руски дузина книги, между които „Имало едно време.Zoo или нелюбовни писма"от Виктор Шкловски (1982), „Съдби. Срещи от миналото" от Наталия Илина (1984), „Малки романи" от естонския писател Ен Ветемаа (1986), „Третото око", избрани стихотворения от Ксения Некрасова (1984). Превеждала е отделни творби от Андрей Вознесенски, Новела Матвеева и Лев Озеров (преводач на Атанас-Далчева поезия).
„Стигмати" нарича тя книгоиздателството, което създава през 1996 година. През следващите 15 години с това лого излизат десетки стойностни заглавия от нашата и преводната поезия, проза и хуманитаристика. Издателският диапазон е широк: от античните поети Сафо и Пиндар през търсача на изгубеното време Марсел Пруст до Збигнев Херберт, който чрез „Силата на вкуса" подсказа на българските си почитатели как да разпознават истинността в написаното слово.
Сред обществените ѝ прояви изпъкват няколко, за които си струва да се говори. През 1994 година поетесата Малина Томова е между основателите на независимото Сдружение на български писатели. От 1998 година тя е председател на фондация „Арс Еквитатис". През 2007 година е сред учредителите на Българско общество на хуманитарните издатели. През декември 2009 година по нейна инициатива е представен филмовият цикъл „Въпреки: българското документално кино на прага на промените".
Малина Томова умира на 17-ти септември 2011 година в софийското си жилище на бул. „Скобелев" №41. Опелото се състои на 20-ти септември в църквата „Свети Архангел Михаил" (срещу централното пловдивско гробище). На погребението ѝ се стичат да я изпратят десетки пишещи братя и сестри, приятели и почитатели от родния ѝ град, от столицата и от други места.
През 2022-ра година е издадена ,,Книга за Малина". Тя е своебразен спомен и поклон пред голямата наша поетеса, преводачка, сценаристка и издателка. Съставителството и бележките по книгата са дело на нейния съпруг – поета Иван Цанев.
Лични спомени и спомени от приятели и колеги, множество фотографии, статии, стихотворения и разкази, посветени на Малина Томова и нейния личен и професионален път са събрани на едно място в „Книга за Малина". Десетки съвременни български поети, писатели, журналисти, литературни критици, хора от киното и медиите си спомнят за непрежалимата поетеса, сценаристка, издателка и преводачка на страниците на книгата.
