Две книги, посветени на творчеството, личността и гражданската позиция доцент Кристиан Таков (1965-2017), ще бъдат представени в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" на 16 май от 18 ч.
В "Истина и справедливост" и "Кристали" са включени негови интервюта, публични обръщения, речи, подбрани сентенции, публицистични текстове, както и фотографии, дело на самия Кристиан Таков.
"Чрез тези две издания целим дави представим по възможно най-изчерпателен и плътен начин обществената ангажираност, личната добродетел и интелектуалнитетърсения на един от значимите наши съвременници, събрани между красивите корици на художника Кирил Златков", споделят от издателство "Сиби".
ОТКЪС от "Истина и справедливост"
Отсреща имаме хора,
Които наричат честността "наивност".
- Които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият.
- Които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост.
- Които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.
Само ги вижте на какво приличат:
- Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши да ги заключи.
Рефлекси от предишната му месторабота.
- Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.
Рефлекси от 1925 година.
- Председателят на църковното настоятелство на "Св. Александър Невски" уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.
Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.
Като ги гледам, се сещам за думите на Макс Либерман: "Не мога да изям толкова, колкото искам да повърна".
Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.
Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим.
Защото:
Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си.
Защото:
Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.
Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.
Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.
Защото:
Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея?
Затова:
Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате.
Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;
Бъдете будители, но не будете никого силом.
И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.
Иначе:
Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.
Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните.
Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя.
Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по-корпоративна става на дело.
Затова няма да приканвам да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев, че "така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.
Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години.
IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят.
Показвайте белезите си. С гордост. И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.
Не когато сме много. А когато сме достатъчно.
Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:
- Не стихва.
- Намира нова форма.
- Назовава конкретно опозорено име.
- Препречва поредното безобразие.
- Осуетява наглост.
Успява всеки ден, в който:
- Ги е страх да влизат през парадния вход.
- Се боят да водят стенограма за срещите си.
- Лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.
Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.
Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.
Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.
Там, където е.
С каквото може.
По какъвто начин реши.
А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.
Прочее ОСТАВКА!
Речта е изнесена от Кристиан Таков на митинг пред Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 10 ноември 2013 г. По това време Ректората на висшето училище е окупирано от студенти. Именно в първия ден на тяхната акция, продължила няколко месеца, те пожелаха да чуят Кристиан Таков.
