КРИСТИАН ТАКОВ, доцент по право в СУ

Благодаря ви, че преглъщате ред персонални нетърпимости. Всеки от нас сигурно може да каже - с този никога, онзи - само да съм го видял. Само че ние успяхме явно засега да смирим тази гордост, която, знаете, е тежък грях. Благодаря ви за непоносимостта ви към злото, благодаря ви за нетърпимостта към несправедливостта. Благодаря ви за решимостта ви да участвате всеки ден без ясна крайна граница, защото такава няма да има - тази борба е вечна. И ви благодаря, че не само лятоска, на жълтите павета, когато е и приятно, и хубаво, и готино, а и в един от най-студените дни на тази година сте намерили време и желание, и воля, за да започнем нещо, за което не знаем докога ще продължи, но със сигурност ще успее. 

Скъпи мои човеци, не знам дали сме умни, красиви, с дакели, да ходим по жълти павета. Има един голям наш проблем и той е, че се харесваме твърде много. Хайде да не бъдем умни и красиви, нека идеите ни бъдат красиви. Защото, докато ние сме умни и красиви, в България има твърде много наши братя, които са извадили по-лош късмет от нас. Тия хора, извинявайте за правия текст, ние често ги презираме, тия хора се правим, че ги няма, и за техните стонове ние сме глухи. И после се чудим защо не ни следват, няма да ни следват, ние не сме част от тези хора, ние не изразяваме техните мечти.

Ние плашим гаргите, че ще отидем на терминал 2, а те не могат да стигнат до съседното село, където има аптека, където може би ще го има лекарството, от което те се нуждаят. Затова, вместо да плашим гарги, хайде, не ви карам да идете да се запишете масово в организациите на БСП, напомням само, че сме забравили солидарността. Тук не говоря за ляво, дясно, център. Тук говоря за солидарност и тази солидарност аз я разбирам не да откраднем от състоятелния и да дадем на мързеливия, както твърде често я разбират и твърдят, че това било ляво, а не е ляво - това е безобразно.

На мен ми се ще да счупим пръстенцата на крадливия, който краде от отрудения и едва ако не стигне, тогава вече да мислим за по-леви и по-консервативни мерки. Затова - антикорупция. Крадливите, некадърните, послушните регулатори, скърцащият съд и дискредитираната, меко казано, прокуратура струват на България по различни оценки между 25 и 40, някои говорят, до 60% от националното й богатство. Затова върховенство на правото, не на закона, на правото и затова радикална съдебна реформа, която включва и прокуратурата. 

Аз искам да кажа и още една ценност, която е лично моя, не задължавам никого с нея. В проектоустава на "Да, България" пише, че членовете й могат да имат особени мнения, но не смятам, че това ще е много особено мнение. На българското училище отгоре над входа на ниската му врата е пишело: "Помогни ми да те возвися."

В днешно време това училище ражда уродства. В днешно време тази образователна система, говоря и за университета, не само за училището, произвежда безропотни консуматори на сутрешни блокове, произвежда безпаметно гласуващи на Славееви референдуми, смисълът на чиито въпроси въобще не разбират, води до празни погледи на нещастни хора, които в безнадеждността си търкат билетчета на национални лотарии. Тази образователна система произвежда тъпота с нарастваща мощ. Тя произвежда избиратели на системните партии.Затова - образование и култура.

Тук искам да кажа - културата, ако може, не само на пазарен принцип. Защото има сфери от човешкия живот (имах времена в живота си, когато бях пазарен фундаменталист), в които пазарът някак не сработва - културата, съпружеската вярност и правораздаването са поне три от тях. Тъй като някой със сигурност ще поиска да знае аз ляв ли съм, по средата, либерал или какъв съм, ще отговоря - на сложните въпроси няма прости отговори, това е ясно: по отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.

 

Реч, произнесена при учредяване на партия „Да, България“ (със съкращения)

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

Алън Паркър, британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари преди 81 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.