Родена в Страсбург, живееща в Лондон, Елиф Шафак (45) не спира да приковава погледите в Турция. "Моята Турция е мъртва като баба ми" - това е заглавието на последната й статия, публикувана в сериозното германско списание "Шпигел". Поводът е теористичинят акт на Нова година в известния бар Reina в Истанбул, посещаван предимно от чужденци, при който загинаха 39 души.

Текстът започва със спомен за починалата баба, която е разказвала приказки и която за внучката си е символ на Турция, която съвместява различни култури и традиции. Днес и двете са мъртви. Няма го многообразието, няма я онази пъстрота, съществуваща благодареине на ориенталската толерантност и мъдрост. 

Шафак си спомня, че в младежките си години, прекарани в Анкара, се е празнувала Нова година, имало е специална програма по телевизията, а след това фойерверки. 

"Прегръщахме се в полунощ, а баба се молеше на Аллах за един мирен свят", спомня си писателката и описва този изчезнал свят като смесица от източни и западни културни елементи, които са правели всички щастливи. 

"Всичко това обаче изчезна. Днес повечето хора живеят в културно гето. Турция стана националистична и религиозна, а режимът - все по-авторитарен. Всичко е черно-бяло. Обществото е силно разделено на "ние" и "те". Няма място за индивидуалност. Дори празнуването на Нова година е повод за силна поляризация на мненията."

Шафак припомна множеството терористични актове в Турция през 2016 г. и я определя като най-ужасната за страната й. Според нея атентантът на Нова година е последица от силните настроения срещу всичко западно - празници, дрехи, начин на живот, култура, отношения между хората. Във всички джамии се е говорело не за мира, а за отричане на Коледа, за отричане на Запада, посланията са били агресивни. 

На финала на текста си Шафак отново обръща внимание, че цялата енергия на правителството отива за тероризиране на гражданското общество, което все още съществува в лицето на журналисти, интелектуалци и писатели. 

"Беше време, когато Турция беше пример за целия мюсюлмански свят с културата си, синтезираща най-доброто от Изтока и Запада, и с либералната си демокрация. Днес се страхуваме, че страната ни се превръща сред най-лошите в Близкия Изток", завършва текстът. 

„Благоразумното момиче не трябва да влиза в разговори с непознати жаби.“

Шарл Перо, френски писател, роден на 12 януари преди 397 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…