Световноизвестната турска писателка Елиф Шафак даде интервю за „The World Post”, в което коментира събитията в Турция. 

„За една нощ Турция се върна двадесет години назад. Това е пирон в ковчега на турската демокрация. Във времена на огромна политическа турбуленция като тези, нюансите се губят лесно. Социалните мрежи кипят от шовинизъм, ярост, реч на омразата. Дори журналисти, писатели, поети, интелектуалци са нападани от хора, които търсят "предатели”.  От нас ли си, или от тях?" Това е единственият въпрос. Дори не можеш да започнеш да питаш кои сме "ние" и кои са "те". Отправили сме се към света на Кафка. В момента има повече неща, от които да се боим, отколкото за които да се надяваме. Това бе държава, която искаше да се присъедини към Европейския съюз. Сега изглежда като още едно хаотично място в Близкия изток.

В Турция и без това имаше възход на нелибералната демокрация, страната вече вървеше назад.

Очаква ни увеличаване на национализма, религиозността, нетолерантността, параноята и, разбира се, мъжествеността.

Това е държава, която е преминала през три военни преврата, всеки по-лош от предишния. Пучовете от 1960 г., 1971 г. и 1980 г. срутиха демокрацията и доведоха до огромни нарушения на правата на човека. В наши дни дори хората, които не харесват Партията на справедливостта и развитието (AKP), защитават гражданското управление от всеки възможен преврат, защото не искаме още една военна диктатура.

Много съм критична към AKP, но има огромна разлика – тя бе избрана от хората. Гюленистите не са били избирани от никого, но искат скришом да дърпат конците.Цялата борба за власт уби и малкото възможности за демокрация на тази тъжна, самотна държава.

Бюлетината сама по себе си не прави една система демократична. Истинската демокрация се нуждае от разделение на властите, върховенство на закона, свобода на словото, права на жените, на ЛГБТ общността, свободни и разнообразни медии, независими учени. Без всички тези институции и ценности има само управление на мнозинството”.

---

ЕЛИФ ШАФАК (44) е най-четената писателка на Турция, утвърден автор на 12 книги, сред които „Любов”, „Копелето на Истанбул” и „Чест”. Творбите й са предевени на над 40 езика, а нейни политически коментари са публикувани в престижни издания като New York Times, Financial Times, Guardian, Independent, Newsweek и списание Time. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка.

 

Преводът е на „Дневник”.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.